ПРЕДИСЛОВИЕ
Както всеки пълноправен член на обществото хората с двигателен, психически, сетивен, зрителен или друг тип инвалидност, както и други пострадали от живота хора, имат пълното право на равенство спрямо нивото им на живот и израза на лична свобода.
В съвременното общество инвалидите като общност са далеч от каквото и да било привилегировано положение , въпреки че те представляват 5 милиона от населението във Франция , 40 милиона в Европа и 600 милиона в света.
И все пак, те би трябвало да имат възможността да бъдат господари на всекидневния си живот и да решават всички засягащи ги въпроси, в каквато и да било област.
В началото на третото хилядолетие животът във всичките си лица е все още предизвикателство за по-голямата част от инвалидите.
При все това текстовете съставляващи базата на нашата демокрация, говорят за равноправието като едно от основните опори на нашата съдебна система. Член първи от Декларацията за Правата на човека гласи: "ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА СЕ РАЖДАТ И СЪЩЕСТВУВАТ СВОБОДНИ И РАВНОПРАВНИ"
Законът в полза на инвалидите, приет във Франция през 1975 и Законът за социална модернизация от 2001 се явяват като продължение в тази насока. Те утвърждават, че човекът независимо от неговата възраст или инвалидност има фундаментални права, както всички останали хора. Този закон отрича дискриминацията на работния пазар и всички други видове различия произтичащи от инвалидността.
СРЕД ВСИЧКИ ТЕЗИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРАВА ПРАВОТО НА СВОБОДЕН ИЗБОР НА ЖИВОТ Е ОСНОВНО
В действителност, инвалидността не се определя само от физическите недостатъци на човека, но също така и най-вече от липсата на адаптация на обществото към неговото състояние.
Ако днес задачата на адаптация към обществото принадлежи на инвалида, то би трябвало да променим тази логика. Обществото е това което трябва да се адаптира към особеностите на своите граждани.
Тази адаптация трябва да премине през процеса на осъзнаване от всички обществени сили, било те политически, административни, или асоциативни, за да бъде позволено на инвалида да обитава избраното от него място, в материалната и духовна среда, която спомага за неговото процъфтяване, и всичко това независимо от степента на зависимост, в следствие на неговата инвалидност.
Ето защо всички подписи положени под тази харта са знак на волята да бъде превърнат инвалидът в център на всички публични политически дейности. Тези подписи потвърждават решимостта на носителите им да направят всичко възможно, за да може изборът на свободен начин на живот да се превърне в конкретна реалност.
ПЪРВИ ЧЛЕН
Обществените сили във всяка страна трябва да вземат под внимание всички аспекти на трудното, често дори потулвано, положение на инвалидите, за да го превърнат в предимство за солидарност чрез установяването на равностоен статут на истинското гражданство.
Необходимо е също така нашето общество да приеме без каквито и да било резерви и ограничения хората, отличаващи се от останалите, да им осигури прием на всички нива чрез развитието на съответната социална политика.
Всяко възпрепятстване на свободата на придвижване и свободата на словото представлява посегателство върху човешките права. Инвалидите не би трябвало да бъдат заложници в собствените си страни, под предлог че нямат средства да напуснат техните предели. Ролята на дипломатическия корпус се състои именно в това - да позволи на всеки да премине тези граници.
Асоциациите - база на солидарността и колективния прогрес, трябва да получат от съответните обществени власти от целият свят, не само признателност, като знак на официална легитимност, но също така и хуманни, материални и финансови средства, нужни за тяхната дейност.
ВТОРИ ЧЛЕН
Интеграцията на инвалида в обществото започва още от училищна възраст. Тя трябва да може да се адаптира, да бъде насочена към деца и подрастващи инвалиди от най-ранна възраст, за да бъде улеснено процъфтяващото им развитие. Единствено набирането на знания, дори образованието във висше учебно заведение, ако това е възможно, могат да допринесат за установяването на равни шансове за бъдещ достъп в активния живот.
ТРЕТИ ЧЛЕН
Всеки човек, независимо от степента на неговата инвалидност, има право на максимално квалифициран персонал около себе си, отзивчив и готов да изслуша неговите нужди. Отношенията "нуждаещ се от помощ - помощник" трябва да бъдат изградени на базата на взаимно уважение, доверие и признание.
Всеки инвалид трябва да има възможността да избира свободно своят начин на живот и местожителството си. От тази свобода на избор се подразбира, че местожителството трябва да бъде адаптирано към специфичните нужди, произтичащи от неговата инвалидност.
ЧЕТВЪРТИ ЧЛЕН
Инвалидът има право да изисква хуманитарна помощ при нужда, включително и извън местожителството му, в рамките на неговите дейности, придвижване, хобита и участието му в обществения живот.
ПЕТИ ЧЛЕН
Единствено взаимодействието на международно и национално ниво между личните асистенти на инвалидите в Европа и из целия свят , може да обезпечи мобилността на инвалидите чрез създаването на организирани в мрежа услуги, чиято цел е да улеснят гъвкавостта на придвижване на всеки според нуждите.
ШЕСТИ ЧЛЕН
Всеки инвалид независимо от неговия тип инвалидност има право на средства достатъчни за да му осигурят достойно всекидневно съществуване, възползвайки се също така от финансовата поддръжка необходима за глобалната компенсация на неудобствата, свързани с неговото положение, за да бъде възстановена пълната му равностойна автономност.
СЕДМИ ЧЛЕН
Всеки инвалид има правото да получи цялостно обезпечаване на материалните и техническите помощни средства, необходими за оптимизацията на неговата автономност във всекидневието.
ОСМИ ЧЛЕН
При отпускането на помощи за адаптация на жилището му, трябва да се взимат под внимание средствата, с които разполага самият инвалид, и това с цел да му бъде позволен действителен избор на живот.
ДЕВЕТИ ЧЛЕН
Свободният избор на живот минава през уважението на зависимостта и състоянието на всеки, давайки нужното и без ограничения във възрастта, алтернатива на колективните структури между общежитието (дома) и болничните заведения, давайки възможност за преминаване от едно разрешение на друго, според еволюирането на инвалидността и личната ситуация на всеки.
ДЕСЕТИ ЧЛЕН
Достойното съществуване на всеки включва воденето на лични дейности или истинска работна ангажираност, когато това е възможно. За да бъде осъществено това, би трябвало не само държавните власти да упражнят насърчителната си роля, но също така и предприятия (фирмите) да поемат отговорностите си, следвайки задълженията си и наемайки на работа инвалиди.
ЕДИНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
Когато състоянието на инвалида изисква намесата на професионалисти от здравната сфера, той е свободен да ги избере. Както всеки пациент и инвалидът има правото да бъде уведомяван за личното му състояние и да участва във взимането на засягащите го решения, включително когато той е засегнат от умствени проблеми или психически тип инвалидност, в името на уважението на неговото човешко достойнство.
ДВАНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
Интеграцията не би била възможна без да бъдат достатъчно адаптирани градовете и обществения транспорт, за да позволят на хората с проблемно придвижване да прекрачат пространствата и да имат достъп до което и да било място като всеки останал човек.
ТРИНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
Свободният избор на живот трябва също така да позволи на инвалида да установи семейни, приятелски и ефективни отношения, както всяко човешко същество, без да бъде инвалидността, каквато и да било преграда в това отношение.
Хората пострадали от различни събития в живота имат същите права и задължения като останалите членове на обществото. Всеки от тях представлява свободен елемент неотделим от цялото обществото и като такъв, трябва да може да се интегрира на всяко ниво на обществения живот. Правото на живот принадлежи на всички, както и правото да бъдем господари на собствените си решения.
За да бъде улеснена комуникацията между хората в трудно положение и външния свят, би трябвало също така да бъдат формирани специални структури в обществените и частни рецепции. Различното обучение или обучение в различието е всеобщо послание за братство, за да бъдат свързани хората помежду си отвъд официалностите.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
Гражданството на инвалида трябва да бъде напълно признато и уважавано, както всеки друг индивид, за да му бъде възстановено почитането на ценностите, които той представлява сам по себе си.
Това предполага провеждането на доброволни обществени политически дейности, предназначени да позволят на инвалидите и други изолирани от обществото личности да комуникират, да се придвижват и да имат достъп до социалните, образователни, културни, артистични, административни, икономически, професионални, спортни и развлекателни дейности, според тяхното желание.
ПЕТНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
Установяването на Международен асоциативен парламент в помощ на инвалидите и също така създаването на Международен съвет за борба с дискриминацията трябва да позволят: събирането на асоциативните сили на различни страни; достъп до опита преживян от всяка от тях; сблъскването на различни проблематики; обмена на различни гледни точки; установяването на разменни начала; обмена на общи проекти; съвместното изграждане на конкретни решения; създаването на една сила, обединена пред държавните власти и представляваща сама по себе си всепризната гаранция за зоркост и борба с дискриминацията.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В едно общество, често прекалено материалистично, където истинските стойности като че ли избледняват зад меркантилните и безлични привидности, именно в едно такова общество е изключително важно да се установи истинска социална връзка с инвалидите.
В една епоха, в която мъжете и жените на Земята са все още често затворници на относителни граници, на неравностойни статуси и ретроградни социални ситуации, е необходимо да се разрушат всички бариери - извор на различия и дискриминация. И всичко това с цел да могат всички човешки същества да изживеят пространството на истинската свобода като равностойни граждани и на висотата на човека.
Рус-чернокос, черен-бял, силен-слаб ..... Всяко човешко същество чрез своето различие и специфичност участва в изначалната красота и богатство на света.
Ето защо, по повод края на Първото международно заседание за свободен избор на живот, бе приет с всеобщо съгласие принципа на тази Международна харта за гражданството и братството, в отговор на изразените аспирации на 60 асоциации от Европа, Азия, Африка и Америка, обединяващи техните различия в името на окончателния триумф на силите на живота.
"Всяка потъпкана истина трябва да се въздигне" - Мартин Лутер Кинг
