Туристи искат вход за Бузлуджа

Снимка на Чинията на връх Бузлуджа
17.01.2017 / 09:43

Немски туроператор иска да доведе специализирани групи с любители на соцархитектурата у нас, но няма кой да разреши влизането в обявения за опасен монумент на връх Бузлуджа, съобщи арх. Дора Иванова, която от три години прави и невъзможното , за да възстанови в поносим вид Чинията.

Решението на казуса с достъпа до паметника, официално открит на 23 август 1981 година и затворен за посещения преди десет години поради опасност от самосрутване е отх компетенцията на няколко ведомства. Към момента той е все още публична държавна собственост, въпреки решение на МС под №731 от 30 септември 2012 г. да го прехвърли на БСП. За него отговаря МРРБ , а пряко държавната власт се упражнява от старозагорския областен управител.

Който е издал няколко заповеди, забраняващи достъпа до вътрешността на стоманобетонната черупки, чийто размери са повече от впечатляващи.

Снимка от 15 януари т.г., публикувана във Фейсбук обаче ясно показва, че който иска-намира начин да заобиколи забраната и да премине през иначе здраво заварените метални врати на входа.

Свидетели разказват, че при хубаво време дневно там влизат между 50 и 150 мераклии да разгледат останките от проекта на архитект Георги Стоилов, чиято реализация преди години е струвала на българите 25 млн лв. По спомен на генерал Делчо Делчев, който командва старозагорската строителна дивизия, изградила уникалното съоръжение.

Идеята за паметник на върха, където през 1868 г. загива войводата Хаджи Димитър,а през 1891 г. се провежда учредителният конгрес на БСДП витае сред ръководителите на някога управляващата БКП още през 60-те години на миналия ХХ век.

Решението е взето на 11 март 1971 г. от тогавашният Секретариат на управляващата БКП.Идеята е той да бъде завършен за 100-годишнатата от създаването й през 1981 г.

Сформиран е колектив с ръководител нар. арх. Георги Стоилов и главен конструктор проф. инж. Добромир Коларов, включени са над 70 проектанти и конструктори.

Обектът е поверен на старозагорската строителна дивизия с командир генерал Делчо Делчев.

В интервю, дадено през 1981 година за някогашния старозагорски литературен алманах „Хоризонт” генерал Делчев ще каже: „Първите строители стъпиха на върха на 23 януари 1974 година.Тогава в дебелия сняг бяха забити жалоните и започна оразмеряването. Първите бяха арх. Георги Стоилов, проф. Добромир Коларов, инж. Петър Върбанов, техник-инвеститорът Марин Драганов, аз и още няколко други.Официална първа копка не е правена.Първоначалното решение беше обектът да е завършен през 1978 г. в чест на 100-годишнината от освобождението на България от Османско иго, но успяхме да убедим ръководството, че това е невъзможно.Не толкова заради климатичните условия, колкото от необходимостта след грубото строителство да влязат художниците и скулптурите.”

През лятото и есента на 1974 г. върхът е смъкнат надолу с 9 м /от 1441 на 1432 м/, разказва още генералът – строител. Извозени са над 15 000 куб м скална маса, преди на 5 септември 1975 г. да започне наливането на бетонните основи.

Официалното откриване е трябвало да бъде на 2 август1981 г., но поради кончината на Людмила Живкова и обявеният в страната траур е отложено за 23 август. Архивна снимка от онова време показва, че при прерязването на лентата е присъствал и Димитър Станишев, бащата на сегашния председател на ПЕС Сергей Станишев.

Връчени са били 115 ордена, 50 от тях били за строителите и монтажниците.Редом с тогавашните управници са били първите секретари на на комунистическите партии на Франция и Португалия Жорж Марше и Алваро Кунял.Над 60 са художниците, които участват при изработването на паната, сред тях личат имената на майстори като Стоян Куюмджиев, Иван Стоилов – Бункера, з. х. Иван Кирков, Григор Спиридонов, Александър Терзиев, з. х. Димитър Киров, доц. Димо Заимов, Георги Трифонов, Теофан Сокеров, Стоимен Стоилов, з. х. доц. Тома Върбанов, Иван Кожухаров, Иван Иванов, Валентин Старчев , Величко Минеков и мн. др.

Оформлението на тържествената зала е дело на Христо Стефанов и Йоан Левиев, а образите на Маркс, Енгелс, Ленин, Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков изпълнява пловдивчанинът Трифон Неделчев.Позлатената мозайка на купола с надписа „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” е на художниците Владимир Паскалев и Кънчо Кънчев.

По спомени на служители при националния парк-музей „Шипка Бузлуджа” до национализацията на монумента през 1991 г. от тук по различни поводи са преминали над 3 млн души.

Колко са туристите през последния четвърт век-никой не може да каже. За сметка на това разрухата там е повсеместна:откраднато е всичко, което може да бъде преместено от точка А до точка Б. Включително медната обшивка за купола, за чийто монтаж някога са ползвани хеликоптери.Което не е откраднато – е потрошено, дори по рубинените звезди на двата 70-метрови пилона личат следи от картечни рикушети.

Според разчетите на арх. Дора Иванова възстановяването на уникалната сграда /във вид, позволяващ безопасното влизане в нея и реализацията й като атрактивна туристическа дестинация!/ ще струва 2,5 млн лв. Като няма нужда парите да идват от бюджета – можело да бъдат намерени от различните фондове на ЕС. С идеята на младата спецалистка, отличничка на Берлинската политехника на 5 юни м.г. беше запознат и премиерът Бойко Борисов. Тогава той възложи на историка проф. Николай Овчаров , съвместно с арх. Дора Иванов до седмица да подготвят детайло представяне на идеята за Бузлуджа и да запознаят с нея Цветан Цветанов. Направи го с думите:„Аз съм противник на непрекъснатото отричане. Готов съм на разговор за символа на върха. Не искам да дразня никого, щом е добре за държавата-ще го възстановим. Нека да бъде „за“, а не „срещу“ някого, няма нужда да лепим етикети!“.

Последваха няколко срещи и разговори, включително с участието на министъра на културата Вежди Рашидов. И дотам.

Правителството е в оставка.Министър Рашидов гледа към ателието си. На „Позитано“20 си имат друг дневен ред, а арх. Дора Иванова е на път да вдигне ръце от проекта си и да се върне обратно в Германия.

С надеждата, че все някой някога ще си даде сметка, че руините на Бузлуджа не са клеймо от миналото.

Източник: Монитор
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев