Денят 18 април в световната история

...
18.04.2017 / 08:32

През 1906 година Сан Франциско е почти изцяло разрушен от земетресение.

През 1506 г. започва реконструкцията на базиликата „Свети Петър” в Рим. Наполеон Бонапарт е провъзгласен за император (1804 година).

Избухва Гръцко-турската война (1897). Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци започват да се използват за установяване на самоличността на престъпници (1902). Саморазпуска се Обществото на народите (1946 г.). През 1949 година Ирландия е обявена за самостоятелна република, напълно независима от Великобритания. Зимбабве провъзгласява независимостта си през 1980 година. На 18 април са родени: Лукреция Борджия, султан Ахмед І. На тази дата умират: Джон Флеминг, физикът Алберт Айнщайн, норвежкият антрополог Тур Хейердал. 18 април е Международен ден за опазване на паметниците на културата, с решение на ЮНЕСКО от 1984 година.

 

2015 г.

Най-малко 45 души са загинали при етнически сблъсъци в щата Бенуе, в централната част на Нигерия между представители на етносите ологба и егба, породен от спор за езеро с риба.

 

2014 г.

От САЩ към Международната космическа станция е изстрелян частният космически кораб Дракон

 

2013 г.

Телескопът „Кеплер“ открива в съзвездието Лира три планети с идеални условия за живот. Най-близката е на 1200 светлинни години от Земята.

 

2012 г.

Съветът за сигурност на ООН засилва санкциите си срещу Пхенян след изстрелване на севернокорейската ракета „Унха-3“.

Поискано е от Комитета на ООН по санкциите да актуализира списъка от физически и юридически лица подлежащи на санкции.

 

2012 г.

Официалните лица на град Зинтан отказват да предадат Саиф ал-Ислам Кадафи на управляващия в Либия Преходен национален съвет, тъй като смятат, че временното правителство е слабо и „ще допусне той да избяга от Либия по същия начин, както другите представители на режима успяха да направят“.

 

2011 г.

Правителството на Северна Корея заявява, че се противопоставя на въоръжено нападение на суверена държава под предлог за провеждане на кампания против терор, визирайки инициативата на САЩ срещу режима на Кадафи.

 

1980 г.

Провъзгласена е независимостта на нова африканска държава Зимбабве. Избрано е правителство, начело с Мугабе. От декември 1987 г. той е президент, преизбиран е през 1990 г., 1996 г., 2002 г.

През 1890 г. Зимбабве е владение на Британската южноафриканска компания под името Родезия. През 1911 г. е разделена на Северна и Южна Родезия. През 1923 г. Южна Родезия е обявена за самоуправляваща се колония. От 1965 г. бялото малцинство, начело с Ян Смит установява расистки режим. След победата на Африкански национален съюз-Патриотичен фронт е свален.

 

1974 г.

В периода 17 – 18 април във Варшава се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на държавите от Варшавския договор. Приети са декларации за Близкия изток и Виетнам. Резултатите от съвещанието са обсъдени на пленум на ЦК на БКП на 25 април 1974 г.

 

1961 г.

В Атина завършва първата среща на представителите на националните комитети за балканско разбирателство и сътрудничество. Срещата започва на 15 април и трае три дни.

 

1956 г.

Принца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Патриция Кели. Двамата са родители на три деца: Принцеса Шарлот Луис Маргюрит, родена на 23 януари 1957 година, Принц Алберт Александър Луис Пиер, който е и наследник на трона. Той е роден на 14 март 1958 година. Името на най-малката дъщеря на принц Рение III и Грейс Кели е принцеса Стефани Мари Елизабет. Тя е родена на 1 февруари 1965 година.

 

1949 г.

Ирландия е обявена за самостоятелна република, напълно независима от Великобритания.

През IV век преди Христа Ирландия е населена с келтски племена. През III век се формират 5 кралства. През V век ирландското население приема християнството. От VIII век започват нападенията на норманите, които са разбити през 1014 г. от ирландския крал Бриан Бору. В 1175 г. Хенри II Английски налага властта си. В края на XVII век Ирландия е превърната окончателно в английска провинция. През 1800 г. е обявено присъединяването й към Великобритания. В резултат на избухналото през 1916 г. Ирландско въстание, борбата за независимост довежда до съставяне на първото ирландско правителство начело с Де Валера. През 1922 г. Ирландия взима под контрол частните училища, които се делят на католически и протестантски. Началните училища се превръщат в държавни, а всички средни училища остават частни. Обучението има традиционен академичен характер, голямо внимание се отделя на изучаването на математика и латински. През 1937 г. е приета нова конституция, която провъзгласява Ирландия за независима държава. Северна Ирландия остава във Великобритания. През ноември 1985 г. е сключен англо-ирландски договор за статута на тази територия.

 

1943 г.

В планината Холмогорие в Тимошко е спусната английска диверсионна група начело с майор Ерик Грийнуд. На 21 май към нея се присъединява и втора група, водена от капитан Джаспър Рутъм, разгромена от немците на 11 декември.

Преди това в град Брод в Македония на 15 април е спусната английска военна мисия от 8 души начело с капитан Джордж Морган. Тя е заловена от български военни части и е предадена на немците. На 19 април край Прищина е спусната британска диверсионна група начело с капитан Джон Семър, наскоро разбита от българските военни части.

 

1906 г.

Сан Франциско е почти изцяло разрушен от земетресение със сила 8.3 степен по скалата на Рихтер.

 

1902 г.

Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци започват да се използват за установяване на самоличността на престъпници.

 

1897 г.

Започва гръцко-турската война. Главно командващ на турската армия по това време е Осман Паша.

 

1804 г.

Наполеон Бонапарт е провъзгласен за император на Франция. Той се опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват политическия съюз, насочен срещу Франция - Рейнската лига (1804 г.). През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия в битката при Аустерлиц и сключва Пресбургския мир, а на следващата година в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция. Наполеон I отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. той разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на 2 зони на влияние - френска и руска. През 1808-1811 г. предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, а през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон I предприема несполучлив поход в Русия, принуден е да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната грешка на Наполеон I в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде политическа, свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. В този поход императорът коренно се различава от републиканския генерал на Италианската кампания (1796-1797 г.). Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на свещена война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхранят самодържавието и мракобесието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон I отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, а императорът абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба през 1814 г. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерлоо (1815 г.) Наполеон I е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.

 

1791 г.

Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес. Кралят е хвърлен в затвор и осъден като "виновен за съзаклятие срещу свободата на народа и за посегателство срещу общата сигурност на държавата". Екзекутиран е на 21 януари 1893 г.

По време на управлението на Луи XVI финансите на Франция се влошават още повече и кралят свиква Генералните щати, които се събират във Версай през 1789 г. Кралят, добронамерен, но слабохарактерен и намиращ се под влиянието на кралицата Мария Амнтоанета-Австрийска, губи популярност. Той не съумява да предотврати революцията и е отстранен от власт.

 

На тази дата са родени:

1927 г.

Роден е Самюъл Хънтингтън - американски политолог. Завършва университета в Йейл (1946 г.). Преподава в Харвардския университет (1950-1958 г.); ръководител е на Института за военни и мирни проучвания в университета в Колумбия. Професор е в Харвард от 1962 г. Работи в Белия дом като координатор в Съвета за сигурност (1977-1978 г.). Директор е на Института за стратегически изследвания “Джон М. Олин” към университета Харвард (до 2000 г.). Председател е на Харвардската академия за международни отношения. Автор е на книги и над 100 научни статии в областта на международните отношения. Най-популярна и най-спорна е книгата му “Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред” (1996 г, преведена на 22 езика).

 

На тази дата умират:

1955 г.

Умира Алберт Айнщайн - германски физик теоретик и математик, един от създателите на съвременната физика. Той е роден е в Германия, живее в Швейцария. Там завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. Жени се за Милеве Марич, негова състудентка и отново се връща в Германия, а през 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина "фотон" през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-А. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те - срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. Айнщайн е един от инициаторите за създаването на държавата Израел. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта.

 

1945 г.

Умира Джон Амброс Флеминг – английски учен в областта на радиотехниката и електротехниката. От 1892 г. той е член на Лондонското Кралско дружество. През 1870 г. завършва Лондонския университет, а за периода 1877-1881 г. работи под ръководството на Дж. К. Максуел в Кавендишевата лаборатория. Преподавател в Нотингамския и Лондонския университет. От 1881 г. е научен консултант на компанията на Едисон в Лондон, а от 1899 г. и на компанията за безжична телеграфия на Маркони. През 1901 г. Флеминг участва в осъществяването на първото радиопредаване през Атлантическия океан. При изследване на откритото от Т. Едисон едностранно преминаване на електрически ток във вакуум от нагрята нишка към метална пластинка Флеминг открива ламповия детектор, който поставя началото на нов период в развитието на радиотехниката. Той предлага правилото на дясната ръка. Автор е на много трудове по електротехника и радиотехника.

 

1873 г.

Умира Барон Юстус фон Либих - германски химик. От 1860 г. той е президент на Баварската академия на науките. Основните му изследвания са в областта на органичната химия. Работите му способстват за утвърждаването на теорията на радикалите. Пръв, едновременно с френския химик Субейран и независимо от него, получава хлороформ и открива различни карбонови киселини. От 1839 г. Либих изучава химизма на физиологичните процеси. Той е един от основоположниците на агрохимията. През 1832 г. основава сп. "Annalen der Pharmacie", което през 1840-1873 г. излиза под името "Annalen der Chemie und Pharmacie", през 1873 г. - преименувано на "Liebigs Annalen der Chemie". Либих създава своя научна школа.

Източник: Информационна агенция "Фокус"
Снимка: Община Благоевград
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев