Деца даряват коса за перуки на онкоболни

...
30.04.2017 / 14:25

Да дариш косата си, за да бъде направена перука за онкоболен, е благородство. Все повече хора стават част от кампанията, която облекчава страданията на хората с тежката диагноза.

Така на пръв поглед няма нищо общо между Нери, Хриси, Мартин и Снежанка. Освен едно – детската доброта. Всяко едно от тези 4 деца е подарило част от себе си на непознат. Безрезервно и с чисто сърце. По детски.

Хриси е на 8. „Мама и тати ми казаха, че мога да си даря косата, за да направя нещо добро… Помислих си, че това ще е много хубаво и реших да си я даря”, разказва тя.

„Беше много щастлива! Фризьорката направи една много голяма опашка, подстрига косата, косата и беше под кръста. Тя мечтаеше да има дълга коса като на Рапунцел. Реши обаче, че не я иска вече и иска да я дари, за да накара някой да се усмихне. Още на следващия ден след нашето предложение, тя нямаше търпение! В следващия момент, когато остана без коса - преметна я и каза "Чувствам се вълшебно!", обяснява майка й Кристина Димитрова.

Само човек, погледнал болестта в очите, знае какво значи да получиш добро. Такъв е случаят на Анна Дамянова, майка на Снежанка – момиче с детска церебрална парализа, за което тече благотворителна кампания от 5 години.

„Аз преди няколко години видях във „Фейсбук”, че едно момиченце си дари косата. И тогава ми хрумна идеята, тъй като тя има хубава, невероятно гъста и здрава коса. И когато последният път я подстригах по-драстично и си тръгнахме от фризьора си казах "Какво направих? Защо не събрахме косата ами я изхвърлихме?" И тогава реших следващия път, в който порасне да я дарим”, споделя Анна.

Нери е съвсем обикновено 14-годишно момиче. Зад плахата й усмивка обаче се крие голямо сърце. Не се е поколебала и миг дали да дари косата си. Нейни приятели и съученици също изявяват желание да помогнат на хора в нужда.

„Тя е дете, което е съпричастно, въпреки че е на такава крехка възраст. Добро дете е. Аз съм й показала и другата страна на живота и може би оттам е дошло това нейно мислене…Много е важен примерът. И децата да знаят, че има много тежки съдби и трябва винаги да сме съпричастни и да правим добри дела”, казва майката на Нериман – Хадидже Бодева.

Първият човек, който разбра за това, че ще си пускам коса беше баща ми. Тъй като вече приличах на дамаджана в главата, както той ме оприличи тогава, ми каза да се подстрижа. Аз отказах, без да му казвам защо. И 2-3 седмици след това пак каза да се подстрижа. И аз всъщност казах, че ще я дарявам. Тогава нямаше какво да каже и каза, че е с мен в каузата ми. И оттогава си я пускам”, разказва момчето.

Смята, че е било забавно – въпреки подигравките.

Как се е почувствал, когато е отрязал косата си? „Стана ми леко. И на главата, и на душата. Просто да знам, че вече съм завършил каузата си, по-голямата част от нея, освен самото дарение. И в този момент осъзнах, че е минало много време. И някак си ми стана мило за цялото време, което съм минал. Беше много странно”.

Склонен ли е на друг подобен жест? „Естествено! Защото да правя добро лично на мен ми е приятно, особено чувството, че помагам на някой и фактът, че той се радва… Когато видя чуждо щастие, ще се радвам и аз”.

Източник: bTV
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев