Вече 8 месеца в студ и пек майка върви по 4 км, за да води децата си на училище

Анета и децата й искат общинско жилище, за да не живеят в гората
01.11.2017 / 22:49

Вече осем години майка изминава всеки ден по 4 км пеша, за да заведе децата си на училище и детска градина. Анета Янева живее в къща във вилната зона на Велико Търново, на минимум 5 км от центъра на града. Съпругът й е на легло след получен тежък мозъчен инсулт и за него се грижат роднини. Големият й син Пресиян е 100% инвалид, на инвалидна количка, с мускулна дистрофия и не може да се движи и да се обслужва сам. Освен него жената има и по-малко дете - Божидар, който е на 5 години.

Всяка сутрин, зиме и лете, в студ и пек, младата жена е принудена да бута тежката количка с Пресиян по кошмарния път, осеян с дълбоки дупки, които след като падне дъжд, се пълнят с вода и преминаването през тях става още по-трудно. През зимата пък пътят се заледява и тогава ходенето по него, особено с инвалидна количка, е истинско предизвикателство.

„Да, трудно е наистина, но сме принудени да се справяме, защото няма друг начин. Пък и това вече се е превърнало в наше всекидневие, от което не можем да избягаме. Единственият вариант е да се преместим да живеем на друго място. С парите, които имаме обаче, не можем да си позволим квартира на свободен наем, защото наемите са много високи. Единственото, което бихме искаме е, ако е възможно, общината във Велико Търново да ни настани в общинско жилище някъде в центъра на града, което да е близо до училището и детската градина, в които ходят децата”, споделя Анета.

Грижите за децата напряга и натоварва допълнително ежедневието на майката. Тя обаче е категорична, че ще направи всичко каквото е по силите й, за да получат децата й необходимото образование и да станат хора. За разлика от други майки, изпаднали в нейното положение, Анета не хленчи и не се оплаква. Тя споделя, че успява някак да свързва двата края и да се грижи за тричленното семейство с общ месечен бюджет от около 970 лв. което прави по по-малко от 250 лв. на човек. Това обаче не е повод на майката да се оплаква.

Пътят, по който вече осем години 35-годишната Анета непрекъснато бута инвалидната количка със сина си Пресиян, е изключително опасен. Той е извън града, в гората, и освен дълбоките дупки, из района непрекъснато обикалят кучешки глутници. Агресивните бездомни псета често нападат хората и затова живеещите в квартала винаги се движат задължително с дебела тояга или пълни с джобове камъни. Освен това понякога, предимно лятно време, из района се навъртат и бездомници, някои от които също са пияни и агресивни. А това определено далеч не е най-доброто и най-подходящото място, по което всеки ден рано сутрин, още по тъмно да минава една жена, сама с две деца, едното от които е инвалид и е на количка.

От общината във Велико Търново обясниха, че кандидатите трябва да подадат декларация по образец и да се регистрират в списъка на чакащи. За да стане това обаче те трябва да отговарят на няколко условия. Като например да имат адресна регистрация във Велико Търново от минимум 5 години и да нямат никаква собственост не само в Търново и региона, но и в цялата страна, както и да не са придобивали такава. След подаването на заявленията верността на данните в тях много внимателно се проверява, обясни секретарят на общината Мина Илиева.

Още снимки от новината

Пътят, по който всеки ден по два пъти Анета бута инвалидната количка със сина си

 

Източник: Монитор
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев