Навършват се 140 години от рождението на Стефан Лазаров Костов

Стефан Костов
30.03.2019 / 10:09

Стефан Лазаров Костов (често произнасян като Сте Ле Костов от съкращението Ст. Л. Костов) е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатия български комедиограф.

Роден е през 1879 година в София. Баща му, Лазар Костов е деец на национално-освободителното движение от Разложко. През 1902 година Стефан Костов завършва Славянска филология във Висшето училище в София. Като студент той се занимава с журналистика - дейност, която продължава и една година след завършването си. От 1903 година е учител в София и Пловдив. През 1906 година специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия при Ватрослав Ягич, Вацлав Вондрак, Милан Решетар и други. В 1908 година работи в близкия до Народната партия вестник „Реч“. От 1909 година е уредник, а от 1924 година е директор на Етнографския музей в София - пост, който заема до смъртта си. По време на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония.

От 1923 година е член Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 година е негов председател, а през 1927 година, за кратко е и директор на театъра.

От 1929 година е дописен член на БАН. Член е и на Македонския научен институт, негов подпредседател.

Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са "Големанов" (1927), "Златната мина" (1925), "Вражалец" (1933) и други, влизащи и днес в репертоарите на родните театри. В тях Ст. Л. Костов гневно и саркастично излива своя протест и възмущение от нравствената и политическа поквара на своето време.

Стефан Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника "Царската сватба" (1936).

Умира на 27 септември 1939 г.

Източник: Уикипидея
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев