На четвърти септември се навършват 75 години от рождението на Бисер Киров

Бисер Киров
04.09.2017 / 22:19

Бисер Христов Киров е български поп-певец, музикант, композитор и дипломат. Заслужил артист на Руската федерация от 2009 г.

Роден на 4 септември 1942 година в град София. Произхожда от семейство на свещенослужител – баща му Христо Николов Киров е пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, а майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има двама по-малки братя: Апостол и Цвети. Родителите му са от с. Чокманово.

През 1961 г. завършва 22 училище в София с пълно отличие. През 1961-1963 г. отслужва военната си служба в артилерийския дивизион на град Марица (сега Симеоновград). През 1963 – 67 и 1970 – 73 г. следва във ВХТИ – София, специалност „полупроводникови материали“, през 1968 – 69 г. следва в Софийския държавен университет – „журналистика“.

През 1988 г. завършва РАТИ (Руската академия за театрално изкуство) в Москва, Русия, с отличие – специалност „музикална режисура“ в курса на проф. Иоаким Шароев.

Като ученик свири на цигулка, след това на виола, а впоследствие – и на китара. Пее в рок-дуети с Георги Минчев, които продължават по време на съвместната им военна служба и като студенти. Случайно на 8 декември 1966 година е слушан от Морис Аладжем и през 1967 г. започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“.

Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка проведени, чрез „Софияконцерт“, „Кюнстлерагентур“, „Госсконцерт“, „Прагоконцерт“, „Пагарт“, „Кубартиста“, „Джим Халси Ко“, „Макс Арт Интернешънъл“. Четири сезона е солист във „Фридрихщадтпаласт“, Берлин, ГДР: 1971, 1972, 1975 и 1977 г. В продължение на осемнадесет години е най-популярният певец-чужденец в ГДР.

Като композитор има записани над 300 свои песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански и др. езици. Песните му са писани по стихове на поетите: Димитър Методиев, Иван Николов, Матей Стоянов, Георги Константинов, Емил Симеонов, Васил Сотиров, Кръстю Станишев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Лъчезар Еленков, Владимир Голев, Дочка Банева, Андрей Дементиев, Олег Беликов, Галина Боголюбова, Николай Добронравов и други.

Българските композитори, творили за Бисер Киров, са Зорница Попова, Тончо Русев, Петър Ступел, Морис Аладжем, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Иван Пеев, Атанас Косев, Александър Бръзицов, Ангел Заберски, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Дечо Таралежков, Димитър Вълчев, Найден Андреев, Янко Миладинов, Борислав Панов, Ясен Обретенов и много други.

Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР. Има издадени и късо свирещи (малки) плочи в Испания и САЩ, както и девет компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.

Пял е с оркестрите на Уди Хърман, Карел Краутгартнер, Оркестра дела мусика модерна-Куба – Тони Таньо, Биг бенда на Немското радио – Мартин Хофман, Биг бенда на Радио Прага – Вацлав Вобруба, Големия оркестър на Юрий Силантиев – Москва, Глен Милър Оркестра – Нюола фестивал, Биг бенда на БНР – Вили Казасян, Биг бенда на Полското радио и много други.

Негови партньори на сцената са били Йорданка Христова, Карел Гот, Хелена Вондрачкова, Дийн Рийд, Марила Родович, Удо Юргенс, Дъсти Уест, Бола де Ниеве, Елена Бърк, Рой Орбисън, Алла Пугачова, Франк Шобел, Рой Кларк, Дагмар Фредерик, Дон Уилямс, Йосиф Кобзон, Чеслав Ниемен, София Ротару, Лев Лешченко и много други.

В продължение на 20 години името му е сред десетте най-популярни поп изпълнители на Източна Европа. Големите му международни хитове са: „Macht alle Türen und Fenster auf“, „Das ist Musik für mich“, „Sag’ auf Wiedersehen“, „Cuba-Bulgaria“, „Guantanamera“, „La casa grande“, „Дождь“, „Татьянин день“, „Алеша“, „Птица счастья“, „Народна китка“, „Обичам“ и много други.

Концертен артист в Русия и страните от ОНД. Почетен президент е на ежегодния детски международен фестивал „Музикална дъга“ в град Волгоград, Русия.

Жури е на международните фестивали в Сочи, СССР, Хавана и Варадеро, Куба, Ялта-Москва – Транзит, Русия, Златния шлагер и Славянский базар, Белорусия, Бархатний сезон, Украйна, Гласовете на Азия, Казахстан, Славянск, Краснодар.

От 1997 г. е в борда на съветниците на Халси Инститют (за музикален бизнес), Оклахома, САЩ.

От ноември 2006 г. до юли 2010 г. е съветник по културата при посолството на Република България в Москва.

Умира на 6 ноември 2016 г. в Берлин от мозъчен инсулт, като преди това е боледувал от рак.

Източник: Уикипидея
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев