Колко са две или три стъпала?

Смешен въпрос за здравия човек и трудна, почти непреодолима бариера за хората с патерици и инвалидни колички.

Какво е светът за човека с увредено зрение? – Един безкраен лабиринт от сиво-черни стени, зад които има само мрак… Много са пътищата, които водят към нещастието и самотата. Трудно е да се върнеш обратно, към спокойния, нормален живот сред близки и приятели. Да се почувстваш защитен. Да можеш да вършиш нещата които обичаш.

Нас десетина жени от фолклорна група "Детелини" – Сливен ни събра любовта към песента, към чудесните български песни, дошли от далечната древност, когато по нашите земи е живял и творил Орфей – ненадминатият поет и певец за своето време. Тези песни са родени по слънчевите поляни и нивите с узряло жито, сред високите планини и прохладни гори, край чистите езера, реки и морета, по селските мегдани и около домашното огнище. Народът ни ги е съхранил през тежките години на робство и мизерия. Те носят в себе си възторга на възраждане и победи. В тях кипи силата и трудолюбието на българина, уважението към семейството, любовта между родители и деца, братя и сестри, любим и любима.

Победи и поражения, любов и омраза, живот и смърт, мъка и радост – всичко човешко е събрано в тези неповторими песни.

Нашата група е твърде млада. Първите стъпки са в началото на 2005 година. Приюти ни клуба на инвалидите – Сливен, който ни даде не само подслон, но и организационна закрила. Включиха се жени, които са пели в самодейни, дори и в професионални състави. Репетициите събраха още желаещи да пеят от квартал "Даме Груев", където се намира клуба. Повечето от участниците са хора с увреждания. За тях това е една от малкото възможности да се събират, да общуват, да излязат от оковите на болестта и сивото ежедневие, и най-вече да се почувстват полезни. Но при нас дойдоха и млади, здрави жени, които внесоха много свежест и дадоха кураж на останалите членове на групата. Тук ние не само репетираме, но и разказваме весели истории, пием заедно кафе или чай, помагаме си с каквото можем взаимно. Към групата се присъедини и едно семейство.

За ръководител на групата избрахме Таня Стоянова, която с помощта на Ваня Георгиева и още няколко жени от състава, върши много добра организаторска работа.

Харесахме си името "Детелини", защото детелината е символ на надеждата и щастието. Нашият маестро – акордеонистът Митьо Вълков има дългогодишен опит и прие присърце задачата да бъде музикален ръководител.

Първите ни стъпки вече имат успех. Пяхме на тържествата, организирани от Клуба по повод 21 Януари – Деня на родилната помощ, 8-ми Март – Международния ден на жената, на годишното отчетно събрание на Съюза на инвалидите – Сливен. Гостуваха ни състави от други клубове и читалища от града. Ние също изнесохме програми при тях. Незабравима ще остане за нас срещата ни в клуба на инвалидите в гр. Карнобат. Вече разучихме доста нови песни. Много от участниците в групата пеят чудесно индивидуални изпълнения, а също така и в дует. Между песните в нашите концертни изпълнения, рецитираме стихове на известни български поети.

Добре се представихме на събора-надпяване в село Селиминово, посветен на творчеството на Йовчо Караиванов.

Заедно с първите успехи дойдоха и проблемите. Нямаме финансова възможност на този етап да изработим или закупим костюми за участниците. Липсват средства и за елементарна организаторска дейност, поради което се налага да събираме пари от личните си скромни доходи. С каквото може ни помага Клуба на инвалидите, чиито финанси са също твърде ограничени. Трудностите обаче не са пречка за ентусиазма ни, за желанието ни да посветим време, сили и любов за българската народна песен, за да носи тя радост на хората като нас и на нашите съграждани.

Благодарим от сърце на депутати от нашия регион, както и на фирми и организации, които ни оказаха морална и материална подкрепа.

Нашите врати са отворени а нови идеи и изяви.

"Който пее – зло не мисли" – е казал народът ни. Нека песента ни носи на крилете си към един по-добър живот в обединена Европа, към един свят на мир и благоденствие!