Баби се биха за свинска мръвка

Според майсторите бутът трябва да бъде нарязан така, че през него да може да се чете вестник
29.10.2017 / 09:24

Възрастни жени се сбиха за свинска мръвка на Празника на бута в град Елена. Бабите, наредени на опашка пред един от павилионите, чинно чакаха да им дойде реда и да си вземат парченце от вкусното мезе, когато друга възръстна жена тихомълком се опита да ги пререди с мотива, че иска само да погледне. Към нея обаче тутакси се понесоха люти клетви, а на една от чакащите нервите не издържаха и тя халоса два-три пъти с чадъра си нахалницата, опитваща се да я пререди. Побойничките бяха укротени навреме от останалите чакащи преди да започнат да си скубят косите и да се търкалят в калта.

И тази година, въпреки лошото време на поредното издание на Празника на свинския бут в град Елена, дойдоха хиляди хора от цялата страна, че дори и от чужбина. Група испански туристи, след като опитаха парченце лански бут и дълго цъкаха с език, накрая признаха: „По-хубав е от нашия хамон!” Семейство азиатци с дръпнати очи пък така и не посмяха да опитат от българския деликатес, но пък за сметка на това след кратко умуване накрая се престрашиха и си направиха селфи, прегърнали един от изложените бутове.

Свиневъдите от Елена разказаха, че тайната на хубавия свински бут е в местния климат и планинския въздух. Правенето на свински бут в Балкана си е цяло изкуство, което се предава вече векове наред. Най-хубавите бутове ставали от прасета, който са пасли на воля в гората и са се хранили с жълъди. Оптималното тегло на прасето трябва да бъде между 160 и 180 кг, като от него ще се получат бутове по 18-20 кг. След като прасето се заколи, бутовете и плешките му се оформят и обилно се натъркват със сол, след което се слагат в дъбови качета, наречени постави, да престоят 40-50 дни. За количеството сол, което трябва да бъде използвано има разногласия, но се приема средно по 28 грама на килограм месо. След като престоят в постава бутовете се вадят и се измиват със зелева чорба. След това се окават на проветриво място да изсъхнат. А накрая се оставят в т. нар. мухарници, където прекарват поне половин година. Според някогашните българи, първит бут се е нарязвал в средата на месец юни, в началото на жътвата.

Наред с бутовете и тази година в центъра на град Елена се продаваха и разни други месни деликатеси: суджуци, наденици, филета и др. свински вкусотии. А за разлика от миналата година, когато кило бут без кост удари петдесетака, сега цените бяха по-приемливи: 20 лв. на килограм за ял бут и 25 лв. за нарязано парче. Така на практика един цял бут с кост, в зависимост от големината си, излизаше около 300 лв. Тази цена не спря бизнесмен, който метна на раменете си два бута и се отдалечи, изпратен от завистливите погледи на гладно преглъщащите пенсионери на опашката.

А докато хората се облизваха за парченце мръвка, на поляната над общината, група колачи вече бяха гътнали едно прасе годиначе и се готвеха да го пърлят. Според традициите това трябваше да стане върху специално изкопан трап, пълен със слама,, която се запалва. След това прасето се поставя над трапа и се обръща докато козината му хубаво изгори и заедно с нея се остъргват и отмиват всички нечистотии. Целта е накрая кожата да стане бяла „като детско дупе”, казват местните свинари. Заради обилния дъжд обаче, тази година колачите решиха да изневерят на традицията и вместо на трап, опърлиха прасето по съвременен метод – с газова пърлачка. А докато вършеха това, край трапа музиканти пригласяха за доброто им настроение. Колачите обясниха, че за да бъде месото на прасето хубаво, животното не трябва да бъде стресирано преди смъртта си. „То трябва да бъде заклано хуманно. Докато го събориш и да го заколиш. А не както някои пишман касапи правят, да го гонят по двора и половин час да го мъчат”, обясняват майсторите от Елена.

Наред с пърленето на прасето, оргаинзаторите от местната община бяха предвидили и други забавления. Едно от тях бе играта „По следите на изчезналия бут”. Участниците в нея трябваше да се ориенират по карти и за най-кратко време да намерят старателно скрития от домакините свински бут. Откриването обаче бе свързано с демонстриране на доста добри познания по историята и миналото на града. В играта взеха участие 19 отбора, като най-малкият участник бе осеммесечно бебе. Друга игра беше логическа задача за наградата „Тежката кесия на чорбаджията”. В ролята на чорбаджията, разбира се, бе кметът на Елена - Дилян Млъзев. Освен „прасешките истории”, в центъра на града шатрите си разпъна и Селският Мол от Габрово. Бабите гостенки от мола бяха донесли за дегустация различни чудни домашно приготвени кулинарни вкусотийки като баница, тиквеник, пънени чушки, лютеници и дори габровска моцарела. „Нашата цел е да популяризираме биоземедеието и да покажем, че храната без консерванти освен че е по- здравословна, е и по-вкусна. Да накараме младите хора да се върнат обратно на село, където да имат препитание” обясни Маргарита Стоянова, „говорител” на мола.

Източник: Монитор
Снимка: Иван Първанов
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев