Днес се навършват 100 години от смъртта на Панайот Хитов

Панайот Хитов
22.03.2018 / 14:40

Днес се навършват 100 години от смъртта на Панайот Хитов.

Панайот Иванов Хитов е български хайдутин, национален революционер и четнически войвода. Роден е на 11 ноември 1830 г. в град Сливен, в кв. "Ново село", от майка Съба и баща Иван, който бил заможен скотовъдец. Освен помощта, която оказва на баща си заедно с брат си Христо на "Керемидената къшла" (скалния масив "Сините камъни" край Сливен), Панайот търгува с добитък, работи като касапин и бакалин.

Оженва се през 1854 г. за Бойка Люцканова. Имат син - Стефан, починал на 4 години. След 12-годишен брак почива и съпругата. Жени се повторно през 1874 г. в Белград. От Екатерина Бранкович има двама сина - Симеон и Александър и дъщеря Ирина.

През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него хайдутстват Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864 – 1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац, където са още войводите дядо Ильо Малашевски, Цеко Петков, Коста Димински, Иван Кулин, Дядо Жельо, Божил Бахов, Стаменко и други и от Белград се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.

На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски. При преминаване на Дунав са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола от село Малък Преславец. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.

През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на Филип Тотю Хитов се отправя към Сърбия по билото на Стара планина.

След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.

След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание.

През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската армия генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командир на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.

Войвода е на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През 1885 г., по време на Съединението, събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември 1885 г., възседнал бял кон, влиза в Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. За това той бил в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович. Същата година участва в Сръбско-българската война. През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен в 6-тото Обикновено Народно събрание. Заради борбата му срещу режима на Стамболов е хвърлен в Русенския затвор.

Към 1900 г. е член на местното македонско дружество. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество.

Панайот Хитов умира на 22 февруари 1918 г., на 87 години, в град Русе и е погребан в градските гробища. През 1978 г. тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците. Там са пренесени и тленните останки на много известни български националреволюционери, сред които Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Стефан Караджа, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев.

Източник: Уикипидея
Снимка: Интернет
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев