Личният пилот на Добри Джуров навърши 90 години

Полковникът от запаса и личен пилот на Добри Джуров полк. Йорго Киранов е летял на 13 вида самолети и на 3 типа хеликоптери
25.04.2018 / 10:37

Бившият личен пилот на министъра на народната отбрана от социалистическо време Добри Джуров – о.з. полк. Йорго Киранов от Пловдив, навърши 90 години. Станал е летец във военната авиация буквално случайно, а още по-случайно и екстремно е било запознанството му с министъра. В критична ситуация му доказал, че владее хеликоптера изкусно и Добри Джуров отсякъл: „Ти ще бъдеш моят пилот”.

„Не ми личат годините, но са факт, както казват хората. Много са сложни и рисковани нещата в авиацията. Имам над 10 100 часа във въздуха. Летял съм на 13 вида самолети и на 3 типа въртолети”, казва Киранов, който е написал три книги и е създател на уникалния Авиомузей, който се намира до 24-а Авиобаза в Крумово.

Роден е на 22 април 1928г. в разградското село Гецово, чието старо име е било Борисово. Когато в гимназията е бил в тогавашния 5-и клас, през 1943г., отишъл във Варна, за да кандидатства да бъде приет за курсант в Морското училище. Искал да бъде капитан на кораб. Отишъл във Варна, представил се на матроса, но той му казал: „Момче, конкурсът е в Шумен, не тук във Варна. Взимай влака и отивай в Шумен”. Киранов се качил на влака и заминал за Шумен, където изпитът бил в сградата на Осми конен полк. Там му дали да решава три задачи, но още на втората бил прекъснат. „Бяхме се събрали над 100 човека. Решавам първа задача и минавам на втора и тогава дойде един морски офицер. Каза ми, че двете ми задачи са верни и да не пиша третата задача”, се връща назад в спомените си Йорго Киранов. След като получил команда да стане прав, мъжът му казал да си взима торбичката и да се прибира. „И оттук се прибирай право на село. Ти си от фамилия Ризови, а тя е най-голямата комунистическа фамилия. Ние няма да правим капитани от комунисти. Отивай си”, бил откровен с него морският офицер. Йорго се разплакал, но нямал избор. Върнал се в село Гецово, завършил гимназия и подал молба да стане учител в русенско училище. След това обаче научил, че се търсят селскостопански работници в Чехия и заминал за София. Там се събрали младежи от цялата страна и за да се изхранват, докато чакат да отидат в чужбина, ходели по къщите да метат, за да получат някой лев за храна. „Една вечер се връщаме с мой първи братовчед, с който бяхме заедно в София, ни намокри проливен дъжд преди да стигнем лагера. Скрихме се в ж.п. вагон. Но понеже бяхме мокри, взехме, че заспахме. Единият от нас хъркаше и явно пазачите са ни чули. Събудихме се от гърмежи на пушка. „Вашта м…ца, вие сте крадци”, реве охраната на лагера”, разказва увлекателно о.з. полк. Киранов. Когато слезли от вагона, войниците ги нападнали да ги бият. Братовчед му взел надмощие, но въпреки това били арестувани. Недоразумението по-късно било изчистено, а отговорникът на лагера назначил Йорго да снабдява с продукти лагера. Закарали ги до Чехия с товарни вагони и там ги разпределили кой къде да работи. Плановете му били, след като му изтече договорът, да се върне в България и да се запише студент.

След година и половина в чужбина дошла телеграма веднага да се връща в България и че телеграмата ще му бъде обратният билет. А ако не се върне веднага, то трябва да си плати сам билета. „Чета: „Йорго Киранов Петров, явете се незабавно в родното си село. Това съобщение ще ви бъде билетът за пътуване по влака. Ако не се явите, ще бъдете откаран на собствени разноски в София”, разказва Киранов. Върнал се той и разбрал, че от родното му село са го избрали да учи за пилот. Първият му полет бил на 3 май 1948г. на летище Граф Игнатиево. Тогава пилотирал немския самолет Focke-Wulf FW 44, който е двукрилен и е известен у нас с наименованието „Щиглец” и „Врабче”. По време на обучението му един от инструкторите излетял и повече не се върнал. Забягнал в Турция. „262-ма човека ни вдигнаха по тревога. Караха ни някъде през нощта и всичко беше тайно. Не знаехме къде отиваме, а те ни закарали на летището в Граф Игнатиево”, си спомня Киранов. Там останали месец и половина, след което били пребазирани на летището край Казанлък. Обучението им било към аероклуба на ВНВВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия било тайно, защото България нямала право да има своя бойна авиация. През април 1950г. завършил и на 22 години бил произведен в подпоручик, а три месеца по-късно вече получил съвременното звание „лейтенант”. Бил разпределен на първото бойно летище в Пловдив, което обхващало днешния жилищен район „Тракия”.

Цели 27 години е бил личният пилот на Добри Джуров. Не крие този факт и се гордее с него, защото може да говори само хубави неща за военния министър от соц-а. „Прекрасен човек беше Добри Маринов Джуров. Страхотен човек. Много добри приятели бяхме. Ние бяхме едно семейство. Летяхме заедно”, си спомня Киранов. Летели за първи път заедно след тактическо занятие на Варшавския договор.

„Тогава бях с въртолет Ми-4, който е по-примитивен, с един двигател. Летяхме към река Марица при вливането й в река Тунджа. Там трябваше една танкова част да форсира реката. Това бе изпълнено, защото подготовката на военните бе голяма. А Добри Джуров с мен във въртолета. Той стоеше на мястото на техника във въртолета. Любопитства и иска да види. Валеше пороен дъжд и чистачките на въртолета не успяваха да изчистят дъжда. А под мен бяха танковете и ако им ударя антената, можеше да стане взрив. Опасна работа. Изнесох се малко в нивата и продължихме, след това кацнахме успешно. На другия ден Добри Джуров пише телеграма да се яви Йорго Киранов в кабинета на министъра в София”, си спомня полковникът. Отишъл той и Добри Джуров му казал: „От днес нататък, докато съм аз министър, ще бъдем двамата”. Киранов признава, че не всичко може да разказва за тези 27 години, през които е бил личен пилот на военния министър, но казва, че когато решил да подеме инициативата за създаването на авиомузей, споделил с Добри Джуров. Той му отсякъл, че пари за това няма. Киранов обаче му отвърнал, че пари не му иска, а само подкрепа и министърът се съгласил. Трябвали страшно много пари, за да бъде направен авиомузеят. О.з. полк. Йорго Киранов, паралелно със служебните си задължения, усвоил, като един от първите у нас, и строително-монтажната дейност с хеликоптерите Ми-8 и Ми-17. Изпълнявал много стопански операции при изграждане на лифтове, далекопроводи, телевизионни кули и други обекти в непристъпни райони. Успял да издейства част от средствата, получавани при тези монтажи, да отидат за изграждането на сградата на музея и създаването на авио експозиция до 24-а Авиобаза – летище Крумово. По думите на Киранов това били 1 милион и 200 хиляди лева, които той осигурил, благодарение на тези граждански полети.

„Аз никога не видях Добри Джуров намръщен. Когато се ядоса, само мустакът му мръдне. Някой път го бутна. Той бе възпитан човек. Строго възпитан човек”, казва Киранов. Чувствал се е много близък с военния министър. „Винаги сме приказвали като семейство, все едно съм му син. След това минахме на новия въртолет Ми-8, който е съвременен, с кабина и си има и пътнически места. Добре оборудван”, обяснява полковникът от запаса. В новия въртолет Добри Джуров трябвало да седи отзад при пътниците, но Киранов му направил столче, за да бъде отново до пилота. „Оттук нататък ние двамата ще летим. Вие до мен. Аз пилотирам, а Вие ще гледате. 27 години така беше”, казва Киранов.

Имали полети във всякакви метео условия.

„Един път бяхме на Витиня, където Добри Джуров имаше среща. Вечерта към 1 часа след полунощ, той реши да се прибира с колата към София и ми каза аз да летя към Крумово, но ми каза да взема със себе си семейството на командира на гарнизон Пловдив генерал Андреев”, разказва пилотът. Излетели в перфектни метео условия, но след около час влезли в много гъста мъгла. Трябвало да избира къде да кацне – в Крумово, където видимостта била нулева, или на Граф Игнатиево, където била 1 км. Избрал да кацне в Крумово и въпреки трудната обстановка, успели да се приземят. „И генерал Андреев пита – „Ние няма ли да кацаме”, а колегата му отговори, че ние вече сме кацнали и рулираме. Просто нищо не се виждаше”, се връща назад във времето Киранов.

Превозвал в хеликоптера и карпатски мечки

Чаушеско бил подарил на Тодор Живков осем карпатски мечки и полковник Киранов трябвало да ги превози с хеликоптера до резервата „Кормисош”. „Там беше подземната противоатомна резиденция на Тодор Живков. Та по негово нареждане тези осем мечки съм ги извозил с хеликоптер Ми-4 от старото летище „Пловдив” до „Кормисош”. Там със заден на въртолета, на удобно място, отваряме капака и мечките излизат”, се смее о.з. полк. Йорго Киранов.

Източник: Монитор
Снимка: Ели Крумова
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев