Разказ от първо лице: Да избягаш от ада „домашно насилие“

......
04.11.2018 / 18:09

Всеки ден в Европа 10 жени умират от домашно насилие. Всяка трета жена в България е жертва на тормоз у дома. От срам и страх за много от случаите не разбира никой. Но има и жени, които се престрашават да говорят. Диана Николова успява да се откъсне от насилника си, да загърби стария си живот и да отвори нова страница.

"Чувстваш отвращение, погнуса, унижение. Сякаш имаш буца в гърлото. Не знаеш дали да плачеш, или да се ядосваш. Преглъщаш сълзи. Апелирам жените, които са жертва на домашно насилие да преборят страха от поредния шамар, защото той утре ще се повтори", казва Диана. Тя споделя, че след първия побой е била заключена два месеца вкъщи.

"Първият сериозен побой стана, когато детето ми беше едва на годинка. Бях с травма на главата и с комоцио. Бях излязла с приятелка вечерта, той беше пратил човек да ме следи. На другия ден ме разпитваше, а аз отрекох, че съм излизала, защото ме беше страх как ще реагира. Удари ме, а аз отвърнах. Последва вече много тежък побой. Освен аз пострада и моята приятелка. Той й счупи носа", разказа Диана.

Според нея най-голямата болка е, че шамарите идват от човек, който си обичал. "Думите, с които ме е наричал, боляха повече от ударите", допълни тя.

"Запознахме се на един купон. Той скри от мен, че е женен. Ако трябва да бъда честна, той ми помогна в трудна ситуация. Баба ми беше болна от рак. Започнах да работя при него. Нещата се задълбочиха и от мой шеф, стана мой любовник. След това забременях", споделя Диана.

Тя разказа още, че насилникът й е бил много ревнив и след като се е родило детето, е напуснал жена си и се е преместил при нея.

"Бившата му жена ми се обади по телефона и ми каза: "Ти не знаеш с какво се захващаш". Явно е искала да ме предупреди. Насилваше ме, заплашваше ме. Последната капка преля, когато ме заплаши с нож пред сина ми. Всички около мен бяха отчаяни от случващото се", допълни Диана.

За щастие тя е успяла да се пребори с насилника. Още обаче не може да си прости, че твърде дълго е търпяла, защото хората не се променят.

Източник: nova.bg
Снимка: screenshoоt/vbox7
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев