Млад художник тръгва от Берлин на велосипед, за да качи Шипка на 3 март

Тодор Андреев
16.01.2019 / 16:52

Живеещ от 4 години във Фрайенбринк / малко градче край Берлин/ възпитаник на казанлъшката художествена гимназия „Академик Дечко Узунов“ ще тръгне на 21 февруари с велосипед по пътищата на няколко страни с идеята на 3 март да бъде пред Паметника на свободата на връх Шипка.

Живеещ от 4 години във Фрайенбринк / малко градче край Берлин/ възпитаник на казанлъшката художествена гимназия „Академик Дечко Узунов“ ще тръгне на 21 февруари с велосипед по пътищата на няколко страни с идеята на 3 март да бъде пред Паметника на свободата на връх Шипка.

26-годишният Тодор Андреев в момента чертае по картата маршрута си, като намерението му е всекидневно да изминава минимум по 250 км, за да преодолее в суровите зимни условия разстоянието за десетина дни като ще си позволява да слиза от педалите на велосипеда по 6 часа на денонощие за да отдъхва в крайпътни мотели.

Ще пътува съвсем сам, защото така и не намерил достатъчно „луда глава“, която да му стане спътник през зимата, но разчита на симпатизанти , които ще го следят в Интернет и при нужда ще му оказват съдействие. Уговорил се е с познат масажист да го чака на Шипка, за да не изпадне в ступор на финала.

Младият мъж не смята, че прави нещо извънредно, просто му се приискало да докаже на себе си, че може , макар и за кратко, да изпробва дали в него има нещо от мъжеството на опълченците и руските воини, отбранявали прохода с цената на живота си през зимата на 1877 година.

„Ще ми се хората в България да разберат, че ние, отишлите да си търсим късмета по чужбина не сме се откъснали от Родината, че тя е жива в душите ни!Много пъти съм се качвал на върха, но никога пеша или с велосипед…“, обяснява дипломиралият се в специалността „Живопис“ през 2012 г. Тодор, чийто корени са от мъничкото шуменско градче Каспичан.

Обяснява че близо две години опитвал да се реализира по специалността си, но след като не успял поел за Германия, където е сменил множество професии, дори известно време бил общ работник в чистотата.

Не е семеен, майка му от 8 години работи в Италия, едната му сестра също е в чужбина, другата останала в България.

Надява се ако всичко в тази авантюра завърши благоприятно да се завърне обратно поне за две години, през които възнамерява да реализира свой проект под наслов „Изкуство, спорт, наука и образование“,за който лаконично споделя че е насочен към младите хора.Признава че напоследък почти е спрял да рисува, но смята, че под родното небе отново ще се завърне към палитрата и платната.

Съвсем наскоро се сдобил с професионален велосипед – втора ръка, почти всеки ден навърта с педалите между 40 и 50 км, а през почивните дни е стигал до преходи от по 400-500 км. Няколко десетки негови приятели и виртуални познати в социалната мрежа са го подкрепили до момента.

Източник: Монитор
 
 

Copyright © 2008-2019 Общинска организация на инвалидите - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев