След 50 години еврозоната, измерена като една икономика, ще бъде четвъртата по големина в света. Германия, поотделно, ще падне от сегашното четвърто място в света на пето през 2050 г. и на девето през 2075 г. Китай, Съединените щати и Индия ще бъдат явно пред всички останали. Въпреки че само още две европейски страни ще бъдат сред водещите 15 икономики - Великобритания (10) и Франция (15), тогава те (заедно със САЩ, Германия и Япония) ще останат несравнимо по-богати по БВП на глава от населението.

Това се посочва в изключително дългосрочна прогноза на американската инвестиционна банка "Голдман Сакс", обхващаща 104 страни по света и включваща и очаквания за развитието на капиталовите пазари. За създаването му е използван модел, в който са взети предвид фактори като население, труд, технологии, наличие на капитал и др.

„Отвореността към търговията и капиталовите потоци е необходимо условие за успешното развитие на капиталовите пазари. От многото рискове за нашите прогнози считаме за най-значимата възможност популисткият национализъм да доведе до засилен протекционизъм и отстъпление от глобализацията“, се казва в прогнозата на банката за капиталовите пазари, публикувана този месец. Водещият и всеобхватен риск остават последиците от изменението на климата.

Авторите очертават няколко тенденции:

По-бавен глобален потенциален растеж, движен от по-слаб растеж на населението. Глобалният икономически растеж ще бъде средно малко под 3% годишно през следващите десет години и постепенно ще намалява още повече, отразявайки главно по-бавния растеж на работната сила. Темпът на растеж на световното население е намалял наполовина през последните 50 години: от 2% годишно до по-малко от 1% и се очаква да спадне почти до нула до 2075 г.

Конвергенцията на световните икономики остава стабилна, водена от силните центрове в Азия. Въпреки че растежът на реалния БВП се забави както в развитите, така и в нововъзникващите икономики, в относително изражение растежът на втората група продължава да изпреварва този на първата. До 2075 г., с правилните политики и институции, Нигерия, Пакистан и Египет имат шанс да бъдат сред най-големите икономики в света.

Десетилетието на изключителност на САЩ едва ли ще се повтори Относителното представяне на САЩ е по-добро от очакваното през последното десетилетие. Историята обаче показва, че това едва ли ще се повтори през следващото десетилетие. Потенциалният растеж на САЩ остава доста под този на големите нововъзникващи икономики и очакваме част от необикновената сила на щатския долар през последните години да отслабне през следващите 10 години.

По-малко глобално неравенство, повече местно неравенство. Двадесетте години на наваксване от нововъзникващите икономики доведоха до по-равномерно разпределение на световния доход. Въпреки това, докато неравенството в доходите между държавите е намаляло, неравенството в доходите вътре в държавите се е увеличило. Това представлява голямо предизвикателство за бъдещето на глобализацията.

Основни дългосрочни рискове: Протекционизъм и изменение на климата. Бъдещето е несигурно и особено дългосрочното бъдеще. От многото рискове два са особено важни за глобалния растеж и конвергенцията на доходите.

Първо, рискът популисткият национализъм да доведе до засилен протекционизъм и обръщане на глобализацията. Популистките националисти взеха властта в няколко страни и прекъсванията на веригите за доставки по време на пандемията от Covid доведоха до повишен фокус върху тяхната устойчивост на доставки и локализация. Глобализацията е мощна сила за намаляване на неравенството в доходите между държавите, но за да се гарантира този ефект, трябва да се положат по-големи усилия за по-равномерно споделяне на ползите от нея в рамките на държавите. Второ, рискът от екологична катастрофа, свързана с изменението на климата. Goldman Sachs отхвърля идеята, че икономическият растеж и устойчивостта на околната среда са несъвместими – много държави са успели да „отделят“ икономическия растеж от въглеродните емисии, така че няма практическа причина това да не може да бъде постигнато за световната икономика като цяло. Но постигането на устойчив растеж изисква икономическа жертва и глобално координиран отговор, като и двете ще бъдат политически трудни за постигане.

При прогнозирането на бъдещия растеж на глобалните капиталови пазари фокусът е върху капитализацията на пазара на акции. Делът на растящите компании в капитализацията на световния капиталов пазар ще нарасне от около 27% в момента до 35% през 2030 г., 47% през 2050 г. и 55% през 2075 г.

Очаква се Индия да види най-голямото увеличение на световния пазарен дял - от малко под 3% през 2022 г. до 8% през 2050 г. и 12% през 2075 г. - отразявайки благоприятната демография и бързия растеж на БВП на глава от населението.

Делът на Китай ще нарасне от 10% на 15% до 2050 г., но, отразявайки демографското забавяне на потенциалния растеж, след това ще намалее до около 13% до 2075 г.

Нарастващото значение на капиталовите пазари извън САЩ предполага, че делът на САЩ се очаква да спадне от 42% през 2022 г. до 27% през 2050 г. и 22% през 2075 г.