По предварителни данни на Националния статистически институт /НСИ/ броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2023 г. е 1180, а новопостроените жилища в тях са 5198. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. сградите са със 17 по-малко, или с 1.4%, а жилищата в тях се увеличават с 1121, или с 27.5%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 75.3%, с тухлена – 20.9%, с друга – 3.6%, и с панелна – 0.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи /78.7%/, следвани от жилищните кооперации /15.6%/. В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. се наблюдава намаление в броя на новопостроените къщи, докато броят на жилищните кооперации се увеличава.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София /столица/ – 204 сгради с 1 168 жилища, Пловдив – 163 сгради с 449 жилища, и Бургас – 130 сгради с 1 352 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи /32.9%/, следват тези с две стаи /32.0%/, а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4.2%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2023 г. е 500.1 хил. кв. м, или със 17.6% повече в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а жилищната площ се увеличава с 16% и достига 395.9 хил. кв. метра.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 104.3 кв. м през второто тримесечие на 2022 г. на 96.2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра – 212.9 кв. м, и София – 157.0 кв. м, а най-малка – в областите Бургас – 53.0 кв. м, и Велико Търново – 72.3 кв. метра.

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации. В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения /сушилни, перални, балкони и лоджии/ независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.