Тук се чувствам като в храм - храм на словото и духовността, благодарение на които ние всички сме не просто човеци, а българи. Тук е започнала България, тук се е родила идеята за най-значимия български принос в световната култура - кирилицата.

Българската азбука е всъщност възхвала на грамотността: „Аз буки веди глаголи добро есть жичье…“ – „Аз знам буквите и животът със знанието е добър…“ Това ни казва нашето а, б, в.

Днес над 250 млн. души в 23 държави получават знание на кирилица. Милиони творци по целия свят обличат емоциите си в думи, изписани на кирилица.

И къде, ако не тук - в Двора на кирилицата, в Алеята на писателите, която увековечава делото на най-великите творци, излели душите си на кирилица, е мястото на един от най-чувствените български поети - Димчо Дебелянов? Тук той е у дома редом със своите кумири Яворов и Пенчо Славейков, заедно с Вазов и Ботев, Пушкин и Есенин, Толстой и Достоевски.

Останал завинаги само на 29 години, Дебелянов намира в поезията смисъла и съдържанието на краткия си живот. Неговите изящни стихове, написани на кирилица, отдавна са част не само от духовната съкровищница на България, но и от световното поетично богатство.

Излязла от дълбините на душата, лириката на Дебелянов вълнува от век насам със своята искреност и нежност. С обикновени думи тя предава най-съкровените човешки чувства. А това сигурно е част от свещената магия на таланта, която Създателят дарява на малцина избрани.

На това прекрасно тържество на духовността искам да благодаря на нашия домакин - г-н Карен Алексанян, че създаде това място, което пази спомена за първите просветители по нашите земи и почита творците, които пренасят нашата азбука през столетията.

Благодаря!