Качеството на въздуха влияе върху здравето на хората. Парламентът се бори за по-строги правила за регулиране на замърсяването.

Лошото качество на въздуха може да причини респираторни и сърдечно-съдови заболявания, диабет и рак. Но опустошителните му ефекти се простират и върху биоразнообразието, тъй като отравя културите и горите, причинявайки значителни икономически загуби.

Като част от амбицията за нулево замърсяване, заложена в Европейския зелен пакт на ЕС, Европейският парламент предложи определяне на по-строги стандарти за качество на въздуха до 2030 г. с цели за праховите замърсители.

Здравната цена на замърсяването на въздуха

Въздухът е бил замърсен от десетилетия с азотен диоксид, озон и прахови частици, с по-високи концентрации в населените градски райони.

Прахови частици

Праховите частици се отнасят до малки частици или капчици. Тъй като са по-малки от косъм, те могат да преминат в кръвния поток чрез дишане. Те могат да включват органични химикали, прах, сажди и метали.

Хроничното излагане може да доведе до респираторни и сърдечно-съдови заболявания, които могат да бъдат смъртоносни за уязвимите хора и също могат да доведат до рак. През 2020 г. излагането на прахови частици с диаметър под 2,5 микрона е причинило преждевременната смърт на най-малко 238 000 души в ЕС, според Европейската агенция по околна среда.

Азотен диоксид

Азотният диоксид е химическо съединение, генерирано в двигатели, особено дизелови двигатели. Излагането му намалява устойчивостта към инфекции и се свързва с увеличаване на хроничните респираторни заболявания и преждевременно стареене на белите дробове. Замърсяването с азотен диоксид е причинило 49 000 преждевременни смъртни случая в ЕС през 2020 г.

Озон

В краткосрочен план вдишваният озон дразни очите, дихателните пътища и лигавиците. Особено опасно е за хора, страдащи от астма и може да бъде фатално в случай на хронични респираторни и сърдечно-съдови заболявания. През 2020 г. 24 000 души са загубили живота си преждевременно в ЕС поради излагане.

Въпреки че замърсяването на въздуха остава проблем, политиките за намаляване са подобрили качеството на въздуха в Европа през последните три десетилетия. От 2005 г. до 2020 г. броят на преждевременните смъртни случаи от излагане на прахови частици с диаметър под 2,5 микрона е намалял с 45% в ЕС.

Загуба на биоразнообразие

Според анализ на Европейската агенция за околна среда 59% от горите и 6% от земеделската земя са били изложени на вредни нива на озон в Европа през 2020 г. Икономическите загуби поради въздействието върху добивите на пшеница възлизат на около 1,4 милиарда евро в 35 европейски страни през 2019 г. Най-големи загуби са отчетени във Франция, Германия, Полша и Турция.

Източници на замърсяване

Повече от половината от емисиите на прахови частици идват от изгарянето на твърди горива за отопление. Жилищният, търговският и институционалният сектор са основният източник на замърсяване с прахови частици в Европа.

Селското стопанство също е основен замърсител, отговорен за 94% от емисиите на амоняк, докато автомобилният транспорт е отговорен за 37% от емисиите на азотен оксид, а селското стопанство за 19%.

Всички тези емисии са в низходяща тенденция от 2005 г. насам, въпреки значителното увеличение на брутния вътрешен продукт на ЕС.

Какво представлява Планът за действие за нулево замърсяване?

Планът на ЕС за нулево замърсяване допринася за Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. Съгласно Европейската зелена сделка <strongЕС си постави за цел да намали замърсяването на въздуха, водата и почвата до 2050 г. до нива, които вече не са вредни за здравето и естествените екосистеми и които са в границите, които планетата може да издържи. Той определя редица цели, които да помогнат за постигането на тази цел до 2030 г.:

намаляване на преждевременните смъртни случаи от замърсяването на въздуха с повече от 55%

намаляване на екосистемите в ЕС, където замърсяването на въздуха застрашава биоразнообразието с 25 %

намаляване на пластмасовите отпадъци в морето с 50% и микропластмасите, изпускани в околната среда, с 30%

По-строги ограничения за 2030 г. за няколко замърсители на въздуха

Парламентарната комисия по околна среда прие своята позиция за подобряване на качеството на въздуха в ЕС на 28 юни 2023 г. Тя предлага строги цели за няколко замърсители, включително прахови частици, азотен диоксид, серен диоксид и озон, за да се гарантира, че въздухът в ЕС е безопасен за дишане и не увреждат естествените екосистеми или биоразнообразието.

Следващи стъпки

Очаква се евродепутатите да гласуват предложението през септември 2023 г. След като Съветът приеме своята позиция, Парламентът ще започне преговори с тях по окончателния текст на закона.

Евродепутатите предлагат в допълнение към плановете за качество на въздуха, които се изискват, когато страните от ЕС превишат ограниченията, всички страни от ЕС да създадат пътни карти за качеството на въздуха, определящи краткосрочни и дългосрочни мерки за спазване на новите ограничения.