Днес повече от всякога имаме нужда от съгласие за развитието на българската енергетика през следващите 20 години. Съгласие, основано на реални факти и прогнози, а не на политически измислици и нереалистични очаквания. За да има съгласие, първо трябва да започне разговор. Но не през мегафони, а като седнат представителите на всички страни на една маса за преговори, за да бъде чут всеки и да се намери най-доброто общо решение за всички.

С тези думи се обърна днес премиерът акад. Николай Денков към протестиращите енергетици и миньори през телевизионните камери. Не можа да го направи лично, защото 25-те синдикални активисти, поканени от него на обсъждане за бъдещето на енергетиката, не дойдоха на срещата в Министерския съвет.

Министър-председателят отново посочи входните позиции на правителството за разговорите:

Териториалните планове не затварят централи и мини. Тяхната цел е да привлекат 4 млрд. лв. за развитие на въглищните региони чрез няколко различни програми. Тези средства могат да преобразят регионите. Те са налични, но трябва да ги поискаме и използваме по правилата на Европейската комисия (ЕК).

С предаването на документите в Брюксел преговорите тепърва започват. В предстоящия много важен етап ще водим преговори по всички конкретни точки. С териториалните планове България не поема ангажимент да се спре производството на ток от въглища. Те очертават какво България ще направи с финансирането от Европейския съюз, за да осигури бъдещето на хората в региона - за осигуряване на устойчиви работни места и модерни предприятия.

Предадохме териториалните планове на последната възможна дата. Те трябва да получат одобрение до 31 декември т.г. Териториалните планове на всички останали държави отдавна са предадени в ЕК. Имаме точно два месеца за преговори с Комисията. Очакваме синдикатите на разговор по същество, за да продължим преговорите с ЕК и заедно със синдикатите да подготвим аргументите и да поставим исканията си.

Не говорим за друга дата освен за 2038 г. Това е годината, преди която няма да спре производството на ток от въглища. Имаше искания от протестиращи да отпадне 2026 г. като срок за извеждане от експлоатация за ТЕЦ „Бобов дол“ – премахнали сме тази дата от плановете. Няма дати за затваряне на конкретни въглищни централи. Ще подсигурим необходимите базови мощности от въглищни централи поне до 2038 г., за да гарантираме националната енергийна сигурност. Дори когато след години спре производството на енергия от въглища, самите предприятия ще продължат работата по рекултивация и трансформация на терените поне още 5 до 10 години.

Държавата обяви възможността за създаването на държавен оператор „Конверсия на въглищните региони“, който също може да осигури заетост и да подготви публични терени за развитие на нови икономически дейности. Докато въглищните предприятия ще рекултивират своите площи, за да може на тяхно място да има поля и гори, държавното предприятие ще конвертира други площи в терени, подходящи за индустриална дейност. Това предприятие няма да изземва функции от мините. То ще работи в сътрудничество и в координация с мините, така че те да се допълват, а не да се конкурират.

По отношение на обезщетенията за работниците, които решат да напуснат и не искат да продължат кариерата си в държавния оператор, правителството ще работи заедно със синдикатите по съставяне на Национална програма за компенсаторни пакети. За нея ще бъдат осигурени средства от националния бюджет. Стандартните пакети за подобни дейности в други държави са 24 заплати. Тук обсъждаме до 36 заплати. Всичко ще се случва по методика, която ще се разработва съвместно от кабинета и синдикатите.

Приоритетно работим по привличане на инвеститори, които да вложат средства в развиване на нови индустрии и създаване на работни места. Само за 4 седмици правителството успя да привлече инвеститори, които вече са проявили интерес да вложат общо над 3,5 млрд. лв. в развиване на нови индустрии и създаване на над 4300 работни места. Поканата към големи потенциални инвеститори остава отворена. Те ще бъдат избрани след предстоящ отворен и прозрачен конкурс.

Искаме да изготвим споразумение със синдикатите, което допълнително да внесе спокойствие у хората, че правителството не планира да закрива централите и с териториалните планове не поема ангажименти пред Европа за това. Кабинетът е готов във всеки момент да продължи работата по споразумението с участието на синдикатите.

Започва изготвяне на задание за Генерален план за развитие за „Марица Изток“. То ще бъде възложено от Българския енергиен холдинг, а в борда със съветници по плана ще се търси участието на социалните партньори, както и на реномирани международни институции като Европейската инвестиционна банка и Световната банка.

Част от недоволството на протестиращите засяга проблеми, които вече са решени в плановете, така че много от исканията днес се основават на невярна или изопачена информация.

„За съжаление крайният срок за изпращане на плановете към ЕК съвпадна със старта на кампанията за местните избори. Това даде удобен повод политически партии и кандидати за местна власт да злоупотребяват с притесненията на хората в региона, да ги лъжат с нереалистични предизборни обещания“, каза още премиерът. Той се възмути, че протести на "Мини Марица изток" се организират от водач на листа за общински съветници в община Стара Загора, а друг организатор е изявен активист на политическа партия. „Безотговорни политически акции, маскирани като синдикални инициативи, няма да помогнат на хората, а само на амбициите на политиците за местна власт“, заяви акад. Денков.

Според него няма да има решение с протести, блокади, волно или неволно подхранване на нечии политически амбиции в предизборна кампания, няма решение, като се блокира ежедневието на гражданите. Министър-председателят за пореден път покани протестиращите енергетици и миньори на преговори, за да работят заедно по въпросите, които ги вълнуват. „Никой, освен правителството и синдикатите заедно, не може да се справи с тази дълго отлагана задача“, подчерта акад. Денков.