С наближаването на Новата година, българите възприемат обичая да изработват магически пръчки от дрян, наречени сурвакници, за да пожелаят на Васильовден здраве и благоденствие.

Сурвачките са смес от дрян, отвълна, ошав, пари, кренвирши и пуканки. На следващия ден децата с уважение размахват тези сурвакници, молят се за благополучие на своите родители, баби и дядовци и пеят "Сурва, сурва година, весела година!“.

Неотдавна Община Велико Търново организира конкурс "От Коледа до Васильовден", в който деца, родители и учители изработиха 57 традиционни суровакници с боровинки. Целта на събитието беше да се възродят на родните традиции и да се възпитат творческите способности на децата, каза Анелия Пейчева, директор на Общинския детски център.

За участниците приготвянето на сурвачки е не само традиция, но и свидетелство за усилията да се съхрани богатото културно наследство на България.Те вярват, че разбирането на миналото е ключът към изграждането на проспериращо бъдеще.

Според етнографа Миглена Петкова от Регионалния исторически музей във ВеликоТърново, сурвакането прославя вечнозелената клонка и ѝ придава мистична сила. Според легендата, на 1 януари сурвакането се превръща в проводник на божествени благословии и разпространява здраве, плодородие и изобилие чрез "контактна магия".

Младите сурвакари засилват това мистично влияние, като рецитират традиционни стихове, пеят за златната реколта, плодовете на овощните градини, разцъфването на горите и щедрите дарове на новогодишната радост.