Антоновден (Андо̀новден, Лѐлинден) е християнски и български празник, на който се почита паметта на св. Антоний Велики, съобщава Уикипидея.

Свети Антоний е роден през 251 г. в Среден Египет (римската провинция Египет), в семейство на заможни и благочестиви родители-християни, принадлежащи към местното население (копти); осиротява на 20-годишна възраст.

След смъртта на родителите си, той раздава наследството си на бедните и се оттегля от света (става отшелник). След дългогодишна духовна борба, включваща редица изкушения, на които според легендата е подложен от Сатаната (изкушенията на свети Антоний) постига святост и е удостоен от Бога с дарбата да лекува, както и изобщо да върши чудеса.

Година преди смъртта си участва в дискусия (диспут) с представители на арианството, проведена в град Александрия, Египет. Успехът му в спора с тях е наречен „тържество на християнството“ (само по себе си арианството е окачествено, като ерес още от Първия Вселенски събор през 325 г.; определението "тържество на християнството" е близко по смисъл до по-късното "тържество на православието", но визира различно събитие).

Умира на 105-годишна възраст (през 356 г.), запазвайки телесното си здраве и сила (през почти целия си живот непрекъснато пости).

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас/Атанасий Велики са тясно свързани – смята се, че са двама братя (макар че в действителност не са - Атанасий е роден около 40-50 години след Антоний, чиито родители по това време вече са били отдавна мъртви), причината за което вероятно е, че са съотечественици и че Атанасий е написал житието на Антоний.

Също така и двамата са считани за ковачи по професия. Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени" (във връзка с медените питки, жертвани при някои обреди).

Имен ден празнуват Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Андон, Донко, Дончо, Дочо, Донка, Тони, Тончо, Тотка.