В края на м. декември 2023 г. в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е получен сигнал относно 13-годишно дете, което явно и съзнателно изразява волята си, че не желае да живее с родителите си в чужбина. Предвид предшестващата и последващата поредица от обстоятелства и сигнали до държавните органи и институции, МТСП изразява следното становище по отношение на взети по случая решения, а именно: Решение от 22.01.2024 г. за налагане на административна мярка на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) за срок до шест месеца от издаване на заповедта на детето, в резултат на която то няма да може да напуска пределите на България през този период; Заповед на компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, за временно настаняване на детето в семейството на бабата по майчина линия, Росица Кирилова, издадената на 23.01.2024 г.

На първо място, МТСП ясно заявява, че не са отнети родителските права на родителите на детето, нито екипът на МТСП е обмислял такава мярка предвид предоставените документи и данни. Горепосочените мерки, наложени съответно от дирекция „Български документи за самоличност“ на МВР в резултат на предложение от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), и от Агенцията за социално подпомагане (АСП), са временни и са съобразени с волята на детето, което съвсем скоро ще навърши 14 години. Целта им е през периода, в който са в сила, на родителите и детето да се осигури необходимата професионална помощ, за да се възстанови балансът в семейството и да се постигне разбиране за правата на детето.

На второ място, ясно подчертаваме, че в МТСП не са получени сигнали за наличие на насилие срещу детето от страна на членове на неговото семейство. В този смисъл, МТСП не счита, че в присъствието на родителите си безопасността на детето е застрашена. Наложените мерки позволяват на родителите да поддържат непрекъснат контакт с детето си.

Разгледахме подробно и с най-висока степен на спешност и тревожност обаче получения сигнал за физическо насилие от лице, приближено на семейството, упражнено спрямо детето на територията на посещаваното от него училище. Изясняването на това обстоятелство беше от голямо значение за взимането на решение за налагането на горепосочените мерки.

На трето място, макар до структурите на МТСП да не са достигнали сигнали за физическо насилие срещу него от страна на членове на семейството му, са получени такива за притеснителното му психическо състояние, за незачитане волята му от страна на родителите му да живее в България, където да изгради постоянна и стабилна социална среда, както и да ходи на училище. Мярката по чл.76а от ЗБЛД за забрана на детето да напуска територията на България за срок от 6 месеца е наложена със следните мотиви: дете в риск от отпадане от образователната система и необходимост от изясняване на решенията на родителите, свързани с осигуряване на сигурна среда за развитието и образованието на детето с оглед въвличането му в дейности по чл. 11, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Според визирания член „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.”

С оглед на гореизложеното и като обръщаме внимание, че с цел опазване личната неприкосновеност на детето в настоящото Становище съзнателно не са изброени всички обстоятелства и данни, разгледани и обработени от МТСП, АСП и ДАЗД, Министерството на труда и социалната политика подкрепи наложените временни мерки, описани в първия параграф от настоящото Становище, а именно: за временна забрана на детето да напуска страната и за временно настаняване при баба му по майчина линия. Те са наложени изцяло с оглед създаване за възможност за възстановяване на доброто психическо и емоционално състояние на детето и за осигуряване на сигурна, спокойна и нетравмираща среда, в която да се работи професионално за изграждането на хармонични и благотворни отношения между детето и родителите му.

МТСП изразява ясно становище, че правата на децата са изконни, също както са правата на възрастните, и когато едно дете на подобна възраст многократно изразява волята си устно и писмено, държавата с всичките си органи и институции следва да я вземе предвид в работата, мерките и решенията си по отношение на детето.