С дискусия на тема „Прибери се у дома след работа! Там някой те очаква.“ Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) обявиха старта на национална информационна кампания за превенция на трудовия травматизъм. В дискусията, която беше открита от заместник-министъра на труда и социалната политика Гинка Машова, участваха представители на работодателски, синдикални и браншови организации.

„Едва ли има по-смислен повод да работим заедно като партньори от този да обединим усилията си в опазването на човешкия живот. Да гарантираме бъдеще за работещите и за техните семейства. Затова искам да благодаря на всички вас, които днес сте с нас, защото това е знак, че мисията за постигане на нулев трудов травматизъм наистина е обща“, отбеляза заместник-министър Машова.

Правилата за безопасност на труда не пречат на работата, те спасяват живот, бе посланието на инж. Екатерина Асенова – изпълнителен директор на ИА ГИТ. „Нашите наблюдения, разговори с работещи и длъжностни лица показват, че често правилата за безопасност се нарушават не само от незнание, но и съвсем съзнателно. Работници споделят, че мерките за безопасност ограничават бързината на работата, а сроковете, които имат за изпълнение на дадена работа, са ограничени“, обясни инж. Асенова защо е избрала този акцент за своята презентация. Тя обърна внимание, че и недекларираният труд, който е свързан със стрес, несигурност, Синдром на професионалното прегряване, също е причина за трудов травматизъм, тежки заболявания и смърт на работното място от нетравматични увреждания – инсулти, инфаркти и др.

Този извод беше подкрепен и от данните за трудовия травматизъм в контекста на контролната дейност, представени от инж. Александър Борисов, ИА „Главна инспекция по труда“. Той отбеляза като основни причини за трудовите злополуки неспазване на правилата за безопасна работа; липса на инструкции за безопасна работа; недостатъчна квалификация и правоспособност; непровеждане на инструктаж и обучение; нарушаване на трудовата и технологична дисциплина; неизползване на лични предпазни средства; липса на подходящо оборудване; несъобразени действия. „Забелязват се два характерни модела – на „младия“ работник, несвикнал все още с дадена работа, който желае да се докаже и бърза да я свърши, и на „стария“, който подведен от опита често подценява правилата за безопасност. Трябва да изградим поведение на непримиримост към неспазването на правилата за безопасност“, отбеляза инж. Борисов.

Резултатите на Националния осигурителен институт (НОИ) от анализа на трудовия травматизъм от 2000 г. до 2021 г., за която са последните окончателни данни, също потвърждават, че честотата на трудовия травматизъм е най-висока при младите и при възрастните работници. Тенденцията за трудовия травматизъм през периода представи инж. Сокол Силянов от отдел “Трудова злополука и професионална болест” в НОИ. По данни на Института, в който се декларират и регистрират трудовите злополуки, от 2000 г. до 2021 г. общият брой на регистрираните трудови злополуки на работното място са 67 319 бр., от които 2240 бр. са с фатален изход. Загубените календарни дни са над 4.5 млн.

Участниците във форума се обединиха около желанието да организират заедно форуми за превенция на трудовия травматизъм в 28-те области в страната, както и около идеята, че в инициативата трябва да се включат и експерти от Министерството на здравеопазването, което регулира дейността на службите по трудова медицина, и Министерството на образованието и науката с цел да започне обучение по безопасност и здраве при работа още в последните класове в училище.