Двама зам.-министри на културата - Амелия Гешева и арх. Чавдар Георгиев - уважиха миналата седмица официалното откриване на изложбата „Българска археология 2023“ в Националния археологически институт с музей при БАН.

Зам.-министър Георгиев участва в откриването, като честити на гилдията Деня на българския археолог от свое име и от името на министъра на културата Кръстю Кръстев. В изказването си подчерта колко е важна работата на археолозите ни и им благодари за труда им, с който допринасят за затвърждаване мястото на България на картата на световното културно наследство като страна с традиции в неговото високопрофесионално изследване. Заместник-министър Георгиев подчерта важността на програмата за теренни археологически проучвания, която Министерството администрира вече над десетилетие, както и че с всяка изминала година по нея се подпомага проучването на все повече обекти – през 2023 година Министерството на културата осигури над 4 млн. и 300 хиляди лева за работата по над 110 археологически обекта. „Да си пожелаем следващата година да видим отново резултатите от общите си усилия и сезон 2024 да е още по-успешен. Приемам протегнатата от доц. Попов ръка и потвърждавам, че заедно ще работим за това да усъвършенстваме системата, с която финансираме теренните археологически проучвания, за да може те да са още по-резултатни, а археологическите ценности да извървяват още по-бързо пътя си – от откриването, през реставрацията и консервацията, до широката публика, за да развиваме българския културен туризъм и да популяризираме България още по-успешно като желана целогодишна туристическа дестинация“, посочи още зам.-министър арх. Чавдар Георгиев.

В откриването на изложбата в Деня на българския археолог участваха още директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов, чл.-кор. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН, както и директорът на НИМ доц. Бони Петрунова. Сред официалните гости бяха изтъкнати родни археолози, представители на президентската институция, дипломатически представители, директори на музеи и културни институти в София.

Директорът на НАИМ-БАН доц. Попов благодари на Министерството на културата за доброто сътрудничество, като подчерта, че в работата, която извършват двете институции, едната не може без другата. Той подчерта, че програмата за теренни археологически проучвания е изключително демократична, защото дава възможност по нея да кандидатстват както големите национални музеи, така и общинските, регионалните, специализираните и др. Изказа благодарност на 23-те музея, които участват в настоящата експозиция, на университетите, на общините, както и на всички, допринесли за усилията културното ни наследство да бъде представено по-най-добрия начин.

През 2023 година са финансирани проучвания на територията на цялата страна и от всички периоди – праисторически селищни могили и некрополи, антични укрепени селищни центрове и знакови средновековни обекти. По програмата успешно се проучват и съхраняват редица от археологическите резервати. Събрана е важна научна информация за акваторията на античните Аполония Понтика (дн. Созопол) и Месамбрия (днес Несебър). Освен разкритите структури на място, при проучванията през 2023 г. са открити множество движими културни ценности, които обогатяват музейните фондове и могат да се видят в изложби като настоящата в НАИМ-БАН, както и в НИМ.

Изложбата „Българска археология 2023“ е организирана от Националния археологически институт с музей за седемнадесета поредна година. По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага някои от най-интересните находки и богат илюстративен материал. Тази година съорганизатори са 23 исторически и археологически музея в страната, които участват с находки от своите фондове: това са Националният исторически музей, Регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Провадия, Приморско, Средец, Чипровци и Чирпан, Музеят на родопския карст, Чепеларе.

Изложбата представя над 400 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.

Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“.

Контекстът на откриване на всички тези находки и резултати от редица други проучвания през 2023 г. са илюстрирани чрез постери за близо 50 обекта.

Изложбата „Българска археология 2023“ може да бъде посетена в Централна зала на НАИМ от 15 февруари до 26 май 2024 г.