Днес мюсюлманите честват Курбан Байрам, вторият голям празник след Рамазан. Този ден отбелязва жертвоприношението на пророка Ибрахим и символизира силата на вярата. По традиция, който има възможност, коли животно и раздава част от месото на бедните.

Денят преди Курбан Байрам се нарича "Арифе". В този ден жените приготвят мекици, домашни погачи и халва, които раздават на съседи, близки и приятели в памет на починалите.

В първия празничен ден мъжете посещават джамията за тържествената молитва, наречена байрам намаз, която следва обичайната сутрешна молитва сабах намаз и е съпроводена с просветителски проповеди. След молитвата вярващите целуват ръцете на по-възрастните и искат прошка от тях. Празникът е особено вълнуващ за децата, които получават пари и лакомства.

Основната традиция на Курбан Байрам е жертвоприношението за здраве, успех и благополучие. Курбан може да се заколи през първите три дни на празника, като животните трябва да са здрави и без недъзи. Дребният добитък трябва да е навършил една година, едрият - две години, а камилите - пет години.

Главният мюфтия на мюсюлманите в България, д-р Мустафа Хаджи, подчертава, че на Курбан Байрам мюсюлманите се стремят да помогнат на всички хора, независимо от религия и етнос, защото празникът е за всички.

По време на Курбан Байрам се изпълнява и поклонението хадж в Мека, един от стълбовете на исляма. На деветия ден от месец Зилхиддже хаджиите се събират на Арафат, където отправят молитви и искат опрощение. Първият ден на Курбан Байрам е кулминацията на хадж, когато хаджиите се завръщат от Арафат, прекарват една вечер в Мюзделифе, след това се връщат на Мина, символично замерят шейтана с камъни, колят курбани и излизат от "ихрам".