В църквата „Света Троица“ в ямболския квартал „Каргон“, където се намира гробът на Ради Колесов, роднини и граждани на Ямбол отбелязаха 162 години от неговата кончина.

На събитието присъстваха Антон Шиков, председател на Общинския съвет – Ямбол, който също е родственик на възрожденския будител, както и Жечка Ганкова, председател на Инициативния комитет „Наследници на рода Чапърови“.

Фамилията на Ради Колесов е Чапъров, а Колесов е псевдоним, произлизащ от занаята на баща му – колар, който майсторил колеса за каруци. Жизненият му път е кратък – само 25 години, но той постига много за това време. Учи в „Даскалоливницата” в град Елена, където се запознава с Георги Раковски и става писар и касиер на четата на Капитан Дядо Никола.

След избухналото и провалено въстание, Колесов е заловен и хвърлен в затворническа килия, където изяжда списъка с имената на участниците, за да ги предпази от османците. Прекарва 2 години и 7 месеца в търновския затвор, където се разболява от туберкулоза. Въпреки това, продължава да се занимава с книжовна дейност, превеждайки от руски „Повест на Гнерих Айсенфелский” и започва превод на биографията на Александър Македонски.

През 1859 година, богати българи събират пари и Колесов е освободен. Той е поканен за учител в училището при църквата „Св. Георги”, където преподава до смъртта си през 1862 година. Славата на училището, където преподава заедно с Добри Чинтулов, привлича много нови ученици.

В началото на 1862 година годеницата му Донка Ташкова се разболява и умира. През юни същата година Колесов научава за провала на Хаджиставревата буна, в която е планирал да включи и ямболци. Потресен, получава кръвоизлив от туберкулозата. По същото време ямболският каймакамин получава нареждане за незабавното му арестуване, но хаджи Васил Драгоев успява да издейства отлагане на ареста до оздравяването му.

На 29 юни 25-годишният революционер, учител, преводач, поет и народен будител Ради Иванов Колесов умира.