Днес отбелязваме 156 години от гибелта на славния сливенски войвода и революционер Хаджи Димитър, съобщават от РИМ Сливен. Роден в град Сливен, Хаджи Димитър произхожда от семейство, традиционно свързано с хайдутството в региона. Неговите чичовци, вуйчовци и баща му са известни войводи, които участват в множество битки срещу османския поробител.

Димитър Асенов, известен още като Хаджи Димитър, израства в среда, която възпитава борбени качества и непримирим дух в него. Той често влиза в конфликти с турци и чорбаджии, което води до изгонването му от родния му град. През 1861 г. Хаджи Димитър напуска Сливен и става хайдутин в четата на Георги Трънкин. След смъртта на нейния войвода, Хаджи Димитър поема лидерството и присъединява четата към тази на Панайот Хитов като знаменосец.

През 1864 г., воден от идеите на Георги Раковски, Хаджи Димитър организира своя първа чета, която преминава в българските земи с цел да предизвика въстание. През следващите години той продължава да събира и ръководи чети, които навлизат в България от Румъния.

През лятото на 1868 г. Хаджи Димитър и Стефан Караджа организират голяма чета, която да вдигне народа на бунт и да постигне освобождение. На 6 срещу 7 юли четата преминава Дунава и започва своя поход в България. След няколко сблъсъка с османски сили, на 17 юли четата достига връх Бузлуджа, където е заобиколена от врагове. В последното си сражение Хаджи Димитър е тежко ранен и пада убит, заедно със Стефан Караджа и много други четници.

Въпреки трагичния край, подвигът на Хаджи Димитър и неговата чета остава завинаги в историята ни като символ на смелост, патриотизъм и непокорство срещу османския поробител. Христо Ботев увековечава делото на войводата в своята балада „Хаджи Димитър“, която и до днес звучи като зов за свобода и независимост.

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви, лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по-силно тече!

………….

Поклон!