Добри Димитров Добрев, известен като Дядо Добри и наричан от някои Светецът от Байлово, е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Той беше известен български дарител за реставриране и поддържане на много християнски храмове, съобщава Уикипидея. Считан е от мнозина за изключителен духовен пример в българското общество.

Дядо Добри преживя много трудности в живота си, включително загубата на баща си в Първата световна война и частичната загуба на слуха си от експлозия на бомба по време на Втората световна война. Той се жени през 1940 г. и има четири деца, две от които надживява. През целия си живот той остава дълбоко отдаден на духовното, отделяйки се от материалните неща.

Около 2000 г. той решава да дари всичките си имоти на църквата. Дядо Добри прекарва голяма част от времето си в пътуване до София, където събира пари пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ и след това дарява тези пари на различни християнски храмове в нужда.

Дядо Добри беше дълбоко уважаван и почитан от хората от всички сфери на живота заради своята доброта, скромност, аскетизъм и непоколебима вяра в доброто. Той събра и дари над 80 000 лева за различни проекти за реставрация през целия си живот. Въпреки напредналата си възраст и личните си загуби, той остана активен и ангажиран със своята благотворителна работа до смъртта си на 13 февруари 2018 г.

Въпреки че не е бил официално удостоен с почетни обществени звания, Дядо Добри има многобройни последователи и поддръжници, които се възхищават на делата му и се застъпват за признаването му за герой на обществото. В негова чест е създаден уебсайт и страница във Facebook, които са широко популярни. Работи се и върху документален филм за неговия живот. През 2018 г. Българската православна църква започва процеса на канонизация на Дядо Добри, като патриарх Неофит неофициално го нарича „безсребреник“.