Успение на Пресвета Богородица, известно още като Успение Богородично или Голяма Богородица, е един от най-важните християнски празници, отбелязван от всички християнски деноминации, съобщава Уикипидея. Този празник почита смъртта на Божията майка, която се описва като лека и спокойна, поради което се нарича „успение“, което означава сън или смърт. Според преданието, когато апостолите се събират, за да се простят с Богородица и да я погребат, тя вече не е сред тях, тъй като Исус я е взел на небето.

Празникът се празнува на 15 август от Българската православна църква и други църкви, които използват новоюлианския календар, докато тези, които използват юлианския календар, го празнуват на съответната му дата по юлианския календар, която варира между 28 август и 30 август.

Според легендата, малко преди да умре, Богородица пожелава да види още веднъж своите ученици, апостолите, които по това време са се пръснали из света, проповядвайки учението на Христос. Всички апостоли, с изключение на Тома, се появяват близо до къщата ѝ в Йерусалим, с изключение на Тома, който пристига по-късно, след смъртта й. Когато апостолите отварят гробницата, в която е положено тялото на Богородица, те намират само плащаницата й, но не и тялото. Ангел им казва, че тя е възнесена при Бог. Малко по-късно те срещат Богородица в небесните селения, заобиколена от светлина и ангели.

На този ден се извършват различни обичаи и традиции. След празничната литургия в църквата се благославят обредни хлябове, които след това се раздават за здраве и в памет на починалите близки. Семействата се събират за големи събирания, наречени родови срещи, където се прави курбан за различни поводи, като например живот, здраве, добра реколта или защита срещу нещастие и болест. Традиционните ястия на трапезата включват прясно изпечен хляб, украсен с религиозни символи, пилешка каша, варена царевица, тиква и диня. Вярващите дават на църквата свещи, домашно тъкани платове, покривки, кърпи и пари, търсейки покровителството на Света Богородица в личните си трудности.