Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) - Сливен и Нов български университет (НБУ) проведоха съвместни теренни археологически изследвания в долината на река Тунджа в община Сливен за трета поредна година. Проектът беше финансиран изцяло от Министерството на културата на Република България, а целта на тазгодишното проучване беше да се проучи землището на село Гергевец. Ръководител на експедицията беше директорът на РИМ-Сливен, доц. д-р Николай Сираков, със заместник-ръководители д-р Богдан Атанасов, преподавател в НБУ, и Теодора Недялкова, уредник в РИМ-Сливен.

Досега Крушаре и Камен бяха известни с богатите и интересни гробни съоръжения от бронзовата, класическата и римската епоха, докато Гергевец оставаше почти неизследван в археологическата сфера. Единственият известен археологически обект в селото е надгробна могила близо до пътя Сливен-Ямбол.

Тазгодишните проучвания доведоха до откриването на неизвестни досега археологически обекти, показващи, че територията около днешно Гергевец е била обитавана поне от ранната желязна епоха (XII век пр. н. е.). Селище от този период, продължаващо съществуването си и през късната желязна епоха, е разположено близо до блатото. Вероятно населението е било привлечено от плодородните почви, непресъхващия извор и естествената защита, осигурена от непроходимия блатист терен срещу потенциални атаки.

През римската епоха в района на днешната помпена станция възниква голямо селище, което продължава своето съществуване през Средновековието. По време на теренните издирвания екипът откри ценни артефакти, свързани с начина на живот на жителите на тези селища, включително многобройни керамични фрагменти, част от стъклен съд, кремъчни инструменти, тежести за рибарски мрежи и други. Сред забележителните открития тази година беше бронзова монета от IV век, намерена от студента по археология Димитър Сивов, която предстои да бъде почистена и реставрирана от специалистите на РИМ-Сливен Петър Петров и Бойко Банчев.

Теренните археологически издирвания са недеструктивни методи за археологически проучвания, които включват записване на находки, видими на земната повърхност, с цел определяне на местоположението и датиране на археологическите обекти. Екипът на Регионалния исторически музей - Сливен и техните партньори от Нов български университет имат за цел да изследват равнинните райони на община Сливен. Включването на нови археологически обекти в Археологическата карта на България е от решаващо значение за опазването и тълкуването на нашето културно наследство.