Пейо Яворов е виден български поет символист и революционер, роден на 13 януари 1878 г. в Чирпан. Той е известен като един от най-великите поети на 20 век в България. Работил е като телеграфопощенец, журналист и библиотекар. Яворов е тясно свързан с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и е близък приятел с Гоце Делчев. Той участва активно в борбата за освобождаване на Македония от османско владичество, съобщава Уикипидея.

Яворов е автор на няколко книги със стихове, пиеси и статии. Най-известните му произведения включват стихосбирките „Стихотворения“ (1901) и „Безсъници“ (1907), както и пиесите „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). Стиховете му са дълбоко лични и често изследват темите за любовта, смъртта и отчуждението.

Личният живот на Яворов е белязан от трагедии. Той се жени два пъти - първо за съпругата си Лора Каравелова, а по-късно за Дора Габе. И двете му съпруги са известни поетеси. Лора Каравелова се самоубива през 1913 г., а Яворов се опитва да я последва, но оцелява и остава сляп за остатъка от живота си.

Пейо Яворов умира на 29 октомври 1914 г. в София. Творчеството и поезията му продължават да се ценят и изучават днес, а животът му е пример за непоколебима отдаденост на каузата на свободата и трагичната цена на избора да следваш пътя на сърцето си.