Днес ако беше жив Кирил Маричков щеше да навърши 80 години.

Кирил Маричков е известен български певец, музикант и композитор, най-известен с работата си в рок групите „Щурците“ и „Фондацията“. Той е роден в семейство с богата история и талантливи предци. Започва музикалната си кариера с рок група „Бъндараците“, преди да създаде „Щурците“ през 1967 г. с Петър Цанков, съобщава Уикипидея. „Щурците“ стават една от най-влиятелните български рок групи на 20 век, известни със своя уникален стил, който съчетава елементи на рокендрол, хардрок и прогресив рок.

Като фронтмен, басист, певец и основен композитор на „Щурците“, Маричков създава множество хитове, включително „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“ и „Клетва“. Групата се радва на дълга и успешна кариера, въпреки че претърпява няколко промени в състава.

След като „Щурците“ се разпадат, Маричков се фокусира върху солови проекти и обществени ангажименти. Той композира музиката за филма „Вчера“ и издава два самостоятелни албума, „Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“. Освен това той продуцира песента „Моят свят“ за телевизионния сериал „Дунав мост“.

През 2011 г. Маричков участва като ментор в телевизионното шоу „Гласът на България“. От 2013 г. той е член на супергрупата „Фондацията“, която изпълнява предимно класически хитове от златната ера на българската рок музика.

Извън музиката Маричков е политически активен и подкрепя демократичните реформи в България. През 1990 г. е избран за народен представител във Великото народно събрание, представлявайки коалицията СДС, но по-късно напуска партията. Песента му „Аз съм просто човек“ става неофициален химн на опозицията по време на кампанията.

За изключителния си принос към българската култура и изкуство Кирил Маричков е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен през 2010 г. и с орден „Стара планина“ I степен през 2020 г.

Животът на този забележителен музикант приключи трагично на 11 октомври 2024 г., когато той почина на сцената по време на концерт на „Фондацията“ поради тежка черепно-мозъчна травма. Смъртта му бележи края на една ера в българската музикална история, оставяйки след себе си наследство от незабравими песни и незаличима следа в сърцата на безбройните си фенове.