На 30 ноември българските християни празнуват Андреевден, който отбелязва прехода между есента и зимата и е посветен на св. Андрей, първозвания Христов апостол. В българската традиция денят е известен още като Мечкин ден, тъй като светецът се счита за повелител на мечките. Празникът съчетава християнски и народни обичаи, символизира плодородието и началото на удължаването на деня.

Андреевден преплита почитта към св. Андрей с местни вярвания, които го изобразяват като защитник и прогонващ дългите зимни нощи. В българския фолклор той е свързан с природните цикли и се смята, че от неговия ден светлината започва да се увеличава. Това го превръща в символ на растеж и обновление.

Тъй като празникът съвпада с Коледните пости, на трапезата традиционно се сервират постни ястия от зърнени храни като боб, леща, царевица и булгур, които „набъбват“ – символ на плодородие и изобилие. Според обичая, част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да осигурят висок урожай, а останалите се раздават на семейството.

Особено интересен е аспектът на празника, свързан с мечките. Народните легенди разказват, че св. Андрей опитомява или побеждава мечки, дори ги впряга да орат нивите си, което го утвърждава като защитник и носител на хармония между човека и природата. Затова празникът е наричан Мечкаден в различни региони.

На Андреевден се отбелязват именни дни на хора с имена като Андрей, Андриан, Андреана, Първан и Храбър. С празника е свързано и вярването, че от този ден денят започва да расте, макар и съвсем малко, което носи надежда за предстоящите зимни месеци.

Андреевден обединява традицията и християнската вяра, като акцентира върху връзката между човека, природата и духовността. Семействата се събират около трапезата, за да отбележат празника с постни, но символично значими ястия, което подчертава хармонията с ритмите на земята и културното наследство.