Невена Коканова, наричана „първата дама на българското кино“, е изтъкната българска актриса, оставила значим отпечатък в историята на българското изкуство. Родена е на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка ѝ произхожда от австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ, офицер от царската армия, е арестуван и изпратен в лагера Белене след 1947 г., съобщава Уикипидея.

Невена започва актьорската си кариера през 1957 г. като стажант-актриса в Ямболския драматичен театър, без да има формално актьорско образование. По-късно играе в театри в Габрово, Русе и София, включително в Сатиричния театър „Алеко Константинов“.

С участието си в над 50 филма, Коканова създава незабравими женски образи. Сред най-забележителните ѝ роли са Ирина в „Тютюн“ (1962), Лиза в „Крадецът на праскови“ (1964), Неда в „Отклонение“ (1967) и Тинка в „Момчето си отива“ (1972). През 1969 г. участва в италианския филм „Галилео Галилей“ на режисьорката Лилиана Кавани. Романът „Отклонение“ на Блага Димитрова е написан специално за нея.

Коканова е омъжена за режисьора Любомир Шарланджиев, а нейният брат Димитър Коканов също е актьор. Умира през 2000 г. от рак, на 61-годишна възраст.