Игнажден (наричан още Идинажден, Млада година, Нов ден и други) се отбелязва на 20 декември в чест на свети Игнатий Богоносец според източноправославния календар. Празникът е свързан с християнската традиция, според която на този ден започват родилните мъки на Богородица, както и с предхристиянски митове за раждането на новото Слънце около зимното слънцестоене.

Игнажден се свързва с началото на нов цикъл и прехода между старата и новата година, съобщава Уикипидея. В някои региони той бележи началото на мръсните дни, период, свързан с предпазване от демонични същества. Вечерта срещу Игнажден се прави първата кадена вечеря, на която се сервират постни ястия като жито, орехи и питка. Трапезата се прекадява с тамян, а пепелта и другите ритуални предмети се използват за защита.

Характерен обичай е „полязването“, при което се гадае каква ще бъде годината според първия човек (полезник), влязъл в дома. Ако полезникът е добър и заможен, годината ще бъде успешна. Обредите включват внасяне на слама или трески, наричания и даряване на полезника.

В различни региони има и специфични традиции:

В Западна България се правят специални обредни хлябове.

В Югозападна България се пали коладник, който гори до Йордановден.

В Родопите денят се тачи за предпазване от огън.

Именници:

На Игнажден празнуват носещите имената Игнат, Игната, Огнян, Пламен и техните производни.

Игнажден съчетава християнски и езически традиции, символизирайки новото начало и прехода към обновление.