Свети Силвестър е християнски празник, посветен на Силвестър I, епископ на Рим (314–335 г.), който се чества на 2 януари, а при католиците на 31 декември. В България денят е известен с различни названия като Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестровден и други. В Западните Родопи го наричат Сполезов ден. На този ден имен ден празнуват хора с имена като Силвестър, Силвия, Силвена, Горан, Пламен и други. Името на светеца произлиза от латинската дума за гора, съобщава Уикипидея.

В българската традиция празникът е свързан с впрегатния добитък, особено воловете и биволите. Характерен ритуал е обредното почистване на оборите. През нощта срещу празника се събират дружини от риначи – предимно млади ергени или женени мъже, които обикалят домовете с едър добитък. Те чистят оборите, а стопаните оставят храна и вино за тях. Докато риначите работят, никой от семейството не трябва да излиза или да говори, за да не носи нещастие.

Ритуалът има и сватбено-любовен елемент. Момичета оставят подаръци, например пешкир, за своите любими сред риначите. Отхвърлени ухажори могат да добавят тор вместо да чистят, което носи срам на дома.

На самия ден често се организират трапези за риначите, особено в семейства с неомъжени момичета. В Западните Родопи се отдава значение на това кой пръв ще влезе в дома – той трябва да бъде заможен и добър човек за успех през годината. На трапезата не се сервират свинско и сланина, за да бъдат здрави животните.

Празникът завършва с голямо хоро на мегдана, което обединява цялата общност.