Свети Антоний Велики, известен като първия от Пустинните отци, е египетски християнски монах, смятан за основател на християнското монашество. Роден около 251 г. в заможно семейство в Египет, той избрал аскетичен живот, вдъхновен от думите на Христос да раздаде богатството си и да следва духовен път. След смъртта на родителите си, Антоний се оттеглил първо в близост до селото си, а по-късно в пустинята, където живял в пълно уединение, съобщава Уикипидея. Благодарение на вярата си той придобил дарбата на чудотворство и лечителство, което привлякло множество последователи.

Антоний достигнал 105-годишна възраст и участвал в борбата срещу арианската ерес, като излязъл победител в диспут в Александрия. Той поискал да бъде погребан тайно, а лицето му било озарено от радост в момента на смъртта му през 356 г. Мощите му по-късно били пренесени във Виена.

Св. Антоний е известен с изключителната си вяра и борбата с изкушенията, изобразявани често в изкуството. Легендите разказват за неговата устойчивост срещу видения на демони и за Божието обещание да го подкрепя, след като издържи изпитанията си.

Преподобният оставил множество мъдри слова за покаянието, добродетелите и стремежа към Божията благодат. Учението му вдъхновява вярващи и отшелници, като акцентира върху смирението, телесните трудове и небесната радост.

В България на св. Антоний са посветени няколко храма, най-известният от които е черквата „Свети Антоний Велики“ в Мелник.