Атанасовден, известен още като Зимен Атанасовден или Средзима, е християнски и фолклорен празник, отбелязван от Българската православна църква на 18 януари. Празникът почита свети Атанасий Велики, патриарх на Александрия, известен с борбата си срещу арианството, съобщава Уикипидея.

Свети Атанасий Велики

Роден през 295 г., Атанасий става дякон на 23 години и участва в Никейския Вселенски събор, където защитава учението за Светата Троица срещу арианството, обявено за ерес. Пет години по-късно той става епископ и активно се противопоставя на арианите, но често е подлаган на преследвания. Умира на 2 май 373 г., дата, почитана като Летен Атанасовден.

Народни вярвания и обичаи

В народните традиции свети Атанас е господар на снеговете и ледовете. Смята се, че след Атанасовден зимата започва да отстъпва. Легендата разказва как той, облечен с копринена риза, се качва на бял кон, провиквайки се: „Иди си, зимо, идвай, лято!“.

Атанасовден и Антоновден се свързват с патронството над ковачи, железари и ножари, както и с предпазване от болести като чума, шарка и антракс. За умилостивяване на болестите жените пекат питки с дупчици, за да предпазят децата от шарка. В Тракия и Троянско на този ден се заколва черно пиле или кокошка, която се приготвя с ориз и се раздава за здраве. Перата от птиците се запазват като средство за лечение.

На места младежи организират хора и люлки, а в други райони се извършват ритуали за предпазване на овните от болести, като някои от тях се колят за общоселски курбан.

Имен ден

Именници са хора с имена като Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.