Св. Йоан Златоуст (349–407) е една от най-важните личности в историята на Православната църква, известен с проповедническия си талант и богословски трудове. Той е един от тримата светители, заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов, чествани на 30 януари. Самостоятелно се почита на 13 ноември, а пренасянето на мощите му – на 27 януари, съобщава Уикипидея.

Йоан е роден в Антиохия в знатно семейство. Баща му умира рано, а майка му Антуса го възпитава в християнската вяра. Учи при известни философи и завършва образование по красноречие и философия в Атина. Става адвокат, но на 26 години приема християнството и се отдава на аскетизъм. Ръкоположен е за дякон през 381 г., а за презвитер през 386 г., когато започва да се утвърждава като „Златоуст“ заради красноречието си. През 398 г. става архиепископ на Константинопол.

През живота си е преследван заради църковни интриги. Три пъти е заточван, включително в Кавказ и Черноморския Питиунт, където умира на 14 септември 407 г. Канонизиран е през 438 г.

Св. Йоан Златоуст е оставил огромно литературно наследство – трактати, писма и проповеди, сред които се открояват тълкуванията върху посланията на св. ап. Павел и неговата „Св. Божествена Литургия“. Съчиненията му са преведени на много езици и цитирани от редица автори.

Мощите на светеца се пазят в църквата „Св. Георги“ в Истанбул – седалището на Вселенската патриаршия.

Храмове в България

В България има няколко храма, посветени на св. Йоан Златоуст. Сред тях са:

Параклис в двора на Българското национално радио в София.

Параклис в Панагюрище, посветен на загиналите във войните от 1912–1913 г.

Църква в с. Дебочица, Благоевградско, построена през 1922 г.

Параклис в с. Опицвет, Костинброд.

Тези храмове са част от различни епархии на Българската православна църква.