Днес се навършват 10 години от смъртта на д-р Желю Желев – първия демократично избран президент на България след 1989 г., съобщава Уикипидея.

Желев е известен като учен, дисидент и държавник. Роден в семейството на Митю и Йорданка Желеви, той има трима братя. Завършва основното си образование в родното си село през 1949 г., а средното – в Шумен през 1953 г. Висшето си образование по философия завършва в Софийския университет през 1958 г.

След това работи като секретар на читалището във Веселиново и на местния комитет на ДКМС, където успява да създаде вечерна прогимназия с лична намеса пред Тодор Живков. Въпреки че два пъти кандидатства за аспирант през 1959 г., не е приет.

През 1961 г. става член на БКП, но по-късно разкрива, че е направил това като антикомунист, с цел да се бори с партията отвътре. В периода 1961 – 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на Софийския университет.

През 1982 г. издава книгата „Фашизмът“, която впоследствие е забранена, но преведена на 10 езика. Става един от водещите дисиденти в България, основава Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и е преследван до 10 ноември 1989 г.

След промените Желев се включва активно в политиката, като е сред основателите на СДС и изнася реч на митинга на 10 декември 1989 г. Участва в Кръглата маса и става депутат в Седмото Велико народно събрание. През 1990 г. е избран за президент и остава на този пост до 1997 г., като има заслуги за запазването на гражданския мир в България.

Желю Желев е носител на редица академични и държавни отличия и автор на много книги, сред които „Митове и легенди за българския преход“ (2014 г.).