Трифон Зарезан (или Трифоновден) е християнски и фолклорен празник, посветен на свети Трифон – мъченик от III век. Той е популярен в българския празничен календар и е известен с различни имена, като Ден на лозаря, Зарезановден, Трифон Чипия и Трифон Пияница. Празникът е свързан с прехода от зима към пролет и е посветен основно на лозарите, винарите и градинарите, съобщава Уикипидея.

Кога се празнува?

Българската православна църква отбелязва Трифоновден на 1 февруари по новоюлианския календар. В миналото празникът се е чествал на 14 февруари и тази дата все още се свързва със светския празник на лозарите.

Обичаи и традиции

Основният ритуал на Трифон Зарезан е зарязването на лозята – символичната им резитба. Мъжете, които обработват лозя, отиват в тях, носейки храна и бъклица с вино или ракия, украсена с чимшир и червен конец. Рязането се извършва с косер – малък сърп, като всеки стопанин отрязва по три пръчки от три различни лози и ги полива с вино за плодородие.

Жените не се допускат на лозята, за да бъде реколтата богата. В някои региони съществува поверие, че свети Трифон си отрязал носа, защото бил твърде пиян или се подиграл с Богородица.

Фолклорни вярвания

Трифон Зарезан е първият от поредица празници, наричани Трифунци (1-3 февруари). Те се свързват с вълците, като в миналото са се спазвали забрани за работа, за да се предпази добитъкът.

В някои краища на България зарязването се извършва от двама души, като се изпълняват ритуални благословии за плодородие. Празникът продължава с весели трапези и пиршества, които често завършват с избиране на „Цар на лозята“ – най-опитния лозар, който получава венец от лозови пръчки и символично повежда веселието.

След зарязването лозарите от цялата местност се събират на обща трапеза с донесената храна. Обикновено празненството се провежда край пъдарската колиба или при някой оброк. На земята се нареждат хлябове, печена кокошка и други ястия, а в средата се поставя китка босилек с втъкнати три лозови пръчки.

От групата се избира „цар на лозята“ или „Трифон“. Най-уважаваният лозар вдига китката и казва: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“ Обикновено за цар се избира заможен и опитен човек, тъй като той често прави големи разходи за празненствата. На някои места царят коли овен или вол като курбан за плодородие.

Щом царят бъде избран, празникът продължава с угощение. След края на трапезата лозарите се връщат тържествено в селото, носейки царя на ръце или теглейки го на колесар. Той е окичен с венци от лозови пръчки – един на главата и друг през раменете.

В селото групата обикаля улиците и спира пред всяка къща. Домакинът изнася вино в бял котел, от който първи пие царят, а след това останалите. Част от виното се излива върху царя за берекет.

Накрая царят се прибира у дома си, облича нови дрехи и, все още окичен с венците, сяда на дълга трапеза, за да посрещне гости от цялото село.