Свети Трифон е мъченик от III век, а празникът Трифон Зарезан е сред най-популярните в българския календар, свързан основно с лозарството. Известен е с различни имена в различни региони, като Ден на лозаря, Трифон Чипия, Трифон Пияница и други. Той е част от православния календар и бележи прехода от зима към пролет, съобщава Уикипидея.

Трифоновден се отбелязва на 1 февруари според Новоюлианския календар, възприет от Българската православна църква през 1968 г., но в някои места продължава да се чества и на 14 февруари. Денят е празник не само на лозарите, но и на винарите, градинарите, бъчварите и кръчмарите, а свети Трифон е техен покровител. В традиционната иконография той често е изобразяван с косер в ръка.

Основният обичай на Трифон Зарезан е символичното зарязване на лозята. Мъжете, обработващи лозя, носят специално приготвена храна – хляб, пълнена кокошка, луканка, вино или ракия, украсени с чимшир и здравец. Резитбата се извършва с косер, като ритуалът включва прекръстване, отрязване на три пръчки и поливане на лозето с вино за берекет. Жените не се допускат до лозята, а в някои места е прието виното да се излива в средата на лозето като благословия.

В някои региони зарязването се изпълнява от двама души и включва ритуални благословии. Във фолклорната традиция Трифон Зарезан е част от поредица празници, наречени Трифунци, свързани с поверия за вълците. В различни области се изпълняват защитни обреди, като приготвяне на обреден хляб за предпазване на добитъка.