Сирни заговезни е християнски празник, който се отбелязва на седмата неделя преди Великден, като през 2025 година е на 2 март. Той предшества началото на Великия пост и е свързан с множество обичаи и обреди, които често обхващат цялата предходна седмица. Празникът има различни наименования, включително Прошка и Сирница. В този ден вярващите се призовават да поискат прошка и да се подготвят духовно за поста, като част от процеса на пречистване, съобщава Уикипидея.

На този ден вярващите могат да се хранят с храни от животински произход, като сирене, мляко и яйца, но не и месо. Църквата насърчава хората да започнат процеса на прошка и примирение, за да могат с чисти сърца да посрещнат Възкръсналия Христос. В православните храмове се извършват литургии, на които се чете част от Проповедта на планината, а след това се провеждат ритуали на прошката между свещенослужителите и вярващите.

В България Сирни заговезни включват обичаите за "заговяване", когато хората искат прошка от близки и роднини, и специална вечеря с ястия, съдържащи млечни продукти и яйца. След вечерята се извършва обичаят "хамкане", при който на червен конец се окачват яйца, въглен и сирене, а членовете на семейството се опитват да ги хванат с уста.

Друг обичай е "оратник", при който се палят огньове и младежите прескачат огъня, вярвайки, че това ги прави неуязвими. В някои райони се изпълнява и обичаят "чилкане", при който се изстрелват малки стрели в нощта с пожелания за здраве и благополучие.

В някои райони, като Хасковско и Бургаско, през Сирни заговезни се изпълнява обичай, наречен зора̀ или гора̀. Младите хора се събират рано сутрин на определена поляна и изпълняват специални песни, обръщени към Зорницата, които се използват само за този ритуал.

Сирни заговезни също така са време за изява на кукерите, които провеждат карнавали. В района на Панагюрище има интересна разновидност на техните обичаи, известна като ритуалът Джумал.