В последната събота на март ще преминем към лятното часово време. Това ще се случи в 03:00 ч. на 30 март, когато стрелките на часовника ще бъдат преместени с един час напред. Това означава, че ще спим с един час по-малко. Връщането към астрономическото време ще стане в нощта на 25 срещу 26 октомври.

Идеята за лятното часово време за пръв път е спомената от Бенджамин Франклин през 1784 г. в сатирично писмо до „Парижки вестник“. Той предлага на шега хората да стават по-рано през лятото, за да използват повече дневна светлина.

През 1895 г. новозеландският астроном Джордж Хъдсън предлага същата идея, но с цел да има повече време за изучаване на насекоми. През 1907 г. английският строител Уилям Уилет също подкрепя промяната, като забелязва, че хората пропускат красивите летни утрини, докато спят.

Първото официално въвеждане на лятното часово време става в Канада на 1 юли 1908 г., а през 1916 г. Германия го приема по време на Първата световна война, за да спести гориво и да подобри военната ефективност.

България за първи път въвежда лятното часово време с Постановление №6 от 1979 г., като часовниците се преместват с един час напред от 1 април до 30 септември.

През 1997 г. с ново Постановление №94 датите се променят – преминаването към лятно часово време става в последната неделя на март, а връщането към астрономическото време – в последната неделя на октомври.

През 2018 г. Европейската комисия предлага премахване на смяната на часовото време, като всяка държава може да избере дали да остане на лятно или астрономическо време. Въпреки обсъжданията, в България все още няма окончателно решение по въпроса.