Денят на шегата се отбелязва на 1 април в много страни по света, макар да не е официален празник. На този ден хората обичат да се шегуват и да разказват забавни измислици на близки и познати, съобщава Уикипидея.

Произходът на този ден е неясен, като съществуват различни версии. Според една от тях, традицията започва във Франция по времето на крал Анри III, когато страната преминава към Грегорианския календар. Дотогава Новата година се празнувала в края на март, но след промяната началото ѝ било преместено на 1 януари. Въпреки това, някои хора продължили да празнуват постарому, а привържениците на новата дата започнали да им изпращат подигравателни картички на 1 април. Така се появява традицията на шегите, а тези, които се хващат на тях, били наричани "първоаприлски риби".

Друга история свързва Деня на шегата с Англия през 1860 г., когато група джентълмени били подмамени да присъстват на несъществуваща церемония по "изкъпването на белите лъвове". Във Великобритания този ден е познат като Денят на глупците. В Русия пък първата подобна проява била фалшива пожарна тревога по времето на Петър I.

Смята се, че корените на празника могат да бъдат проследени още до римския фестивал Хилария, който се отбелязвал на 25 март в чест на пролетното пробуждане на природата.

Днес в различни страни се провеждат специални празненства за Деня на шегата, като украинската "Хуморина". Хумористичното изкуство, комедиите, карикатурите и веселата литература са основни източници на първоаприлски шеги. В това отношение популярни са и забавни инициативи като наградите "Дарвин", "Иг-Нобел" и "Златна малинка".

В България с чувство за хумор са известни шопите и габровци, докато по света подобна репутация имат шотландците, испанците и чукчите.