Велика събота е последният ден от Страстната седмица, който свързва скръбта от смъртта на Христос с радостта от Неговото възкресение. Макар Възкресението още да не е настъпило, денят е наситен с тиха надежда и подготовка за Великден. Църквата започва да насочва вярващите към празника, а нощта е време за бдение, молитва и духовна настройка.

По традиция, на Велика събота се боядисват великденските яйца, като червеният цвят символизира кръвта на Христос. Започва се и с приготвянето на празничната трапеза, която включва 12 ястия – знак за изобилие и благословия. Постът продължава до неделя, така че храната не се консумира преди Възкресение.

Този ден е и време за прошка, примирие и милосърдие. Хората се насърчават да прощават, да се помиряват и да помагат на нуждаещите се. Забраняват се шумни празненства, включително сватби и рождени дни, тъй като се вярва, че това може да донесе нещастие.

Изповедта и причастието също са важна част от духовната подготовка. Вечерта на Велика събота се провежда тържествена служба, а в полунощ вярващите се събират в църквата за празничното шествие. След завръщане у дома, традиционно се яде козунак, но истинското празнуване започва едва в неделя сутринта.

Съществуват и поверия: смехът в този ден носи тъга през годината, подаръците се избягват, за да не се навреди на здравето и щастието. Наблюдава се и времето – топлата Велика събота предвещава горещо лято, а студената – прохладно.

Едно от най-важните събития на деня е слизането на Благодатния огън в Йерусалим – чудо, което се случва всяка година и носи особено духовно значение за православните християни.