В интервю за БНР председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов припомни, че в началото на здравната реформа е било заложено здравноосигурителната вноска постепенно да се увеличава до над 12%. Въпреки че това е било забравено с годините, от БЛС настояват въпросът отново да се постави на дневен ред. В момента вноската е 8% от дохода, като се разпределя в съотношение 60:40 между осигурител и осигурен, а при самоосигуряващите се – изцяло за тяхна сметка.

Д-р Брънзалов подчерта, че ако вноската достигне първоначално планирания размер, това би позволило да се премахне доплащането от страна на пациентите в системата на здравеопазването.

На извънреден събор делегатите на БЛС дадоха мандат на Управителния съвет да подпише анекс към Националния рамков договор за медицински дейности 2023–2025 г. Лекарите настояват не само за по-висока здравна вноска, но и за гарантирано пълно участие на държавата в нейното плащане, увеличение на финансирането за здраве като дял от БВП и разработване на дългосрочна национална стратегия.

Педиатрията остава приоритетна област, като заради намаляващия интерес към специалността са предвидени по-високи суми за педиатрични прегледи. Повишено внимание се обръща и на проследяването на пациенти с хронични незаразни заболявания, с цел по-малко хоспитализации и по-добро наблюдение в извънболничната помощ.

По отношение на диагностиката се предвижда повишение на цените в образната диагностика, но за болничната помощ увеличението на бюджета е едва 240 милиона лева спрямо предходната година, без промяна в стойността на клиничните пътеки.

С новия анекс се въвежда известяване на пациентите чрез SMS или Viber за оказано лечение. Според д-р Брънзалов това не е достатъчно – пациентите трябва активно да участват в контрола, като потвърждават получаването на медицинска помощ. Въпреки предложението на БЛС, контролиращите институции остават пасивни по въпроса.

Председателят на БЛС допълни, че редица клинични пътеки биха могли да се изпълняват като амбулаторни процедури, но това изисква законови промени. При настоящия ограничен бюджет той е скептичен към възможността за провеждане на реална реформа в болничната помощ.