Българската народна банка (БНБ) ще продължи да води стабилна и консервативна парична политика дори след присъединяването на страната към еврозоната. Това заяви гуверньорът Димитър Радев в интервю за Politico, подчертавайки, че устойчивостта, ценовата стабилност и финансовата дисциплина ще останат приоритет. „Ръководя една от най-консервативните централни банки и нямаме намерение да променяме този курс“, посочи Радев, цитиран от официалното съобщение на БНБ.

Според него присъединяването към еврозоната няма да наруши дългогодишната фискална дисциплина на страната. Въпреки по-лесния достъп до капиталовите пазари, който идва с еврото, България ще запази предпазлив подход към дълга. Радев настоява, че процесът на икономическа конвергенция трябва да затвърди, а не да отслаби фискалната стабилност.

Той припомни опита от предишни разширявания на еврозоната, при които новите членки често преминават от бърз растеж към рецесия. Причината, според него, е единната лихвена политика на Европейската централна банка, която облагодетелства високо задлъжнелите икономики в Западна Европа, но се оказва твърде либерална за по-малки и бързоразвиващи се страни с нисък дълг. Пример за това е Гърция, както и други бивши комунистически държави с по-слабо развити финансови системи.

Въпреки тези опасения, Радев отхвърля вероятността България да повтори подобен сценарий. Според него по-евтиният достъп до кредити няма да доведе до безразсъдно харчене. Ключовият въпрос, според гуверньора, не е дали страната може да взема повече заеми, а дали ще използва дълга разумно и в подкрепа на растежа.

Той подчерта още, че България разбира последствията от общата парична политика и затова е нужно тя да бъде допълнена с адекватни вътрешни фискални и структурни политики, които да гарантират устойчиво развитие.

Миналата седмица Европейската комисия и Европейската централна банка потвърдиха, че България изпълнява критериите за въвеждане на еврото. Това отваря пътя за страната да стане 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 г. България се ангажира с приемането на единната валута още през 2007 г., но процесът бе забавен от инфлационния натиск след пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.