На 24 юни България празнува Еньовден – древен и магичен празник, свързан със слънцето, билките, водата и женската сила. Денят съчетава езически ритуали и християнски традиции, като според църковния календар се отбелязва и денят на Свети Йоан Кръстител.

Според народните вярвания, изгревът на Еньовден носи особена сила – ако човек погледне слънцето през рамото си и види ясно сянката си, ще бъде здрав през годината. Смята се също, че утринната роса и всички водоизточници имат пречистваща сила и лекуват не само тялото, но и душата.

Този ден е почитан и като празник на лечебните билки – вярва се, че на Еньовден растенията притежават най-голяма сила. По традиция се събират 77 билки и половина – „половинката“ е срещу болестта, която още не се е появила. Женски групи, облечени в бяло, берат билките рано сутрин, плетат венци, които по-късно се използват в ритуали за здраве.

В някои села се запазва обичаят с Еньовата булка – малко момиче, облечено в бяло и червено, което обикаля селото с девойки, пеейки за здраве и плодородие.

Нощта преди празника е посветена на гадания. Девойки събират „мълчана вода“, в която пускат цветя и лични предмети, за да узнаят бъдещето си. Ритуалът се запазва в някои части на Родопите и Тракия.

От древността виното също има своя роля в празника – то се използва като символ на пречистване и свързване с божественото. В някои села приготвят специално билково вино, което се споделя между близки.

На Еньовден празнуват над 47 000 българи с имена като Еньо, Енчо, Яна, Янка, Яни и други. Денят се свързва с обединение, семейни събирания и положителна нагласа – смята се, че както започне денят, така ще премине и годината.

В село Сумер хората отбелязват празника с бране на билки и къпане във водоеми още на изгрев. Тъй като денят е посветен и на Свети Йоан Кръстител, се вярва, че е хубаво да не се работи, а позитивните мисли са ключ към благополучие през цялата година.