Народното събрание прие окончателно Закона за несъстоятелност на физическите лица, известен още като закона за личния фалит. Той дава възможност на добросъвестни граждани, които са изпаднали в трайни финансови затруднения по независещи от тях причини, да се освободят от дългове чрез съдебна процедура.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев заяви, че законът е важна стъпка към справедливост за затруднените граждани, като подчерта, че той се отнася до честни хора, а не до „вечни длъжници“. Според него са преодолени проблемите, свързани с бавното и скъпо производство в първоначалната версия на текста.

Право да поискат личен фалит имат само физически лица, които не са търговци и не могат да покриват дългове над 10 минимални работни заплати за поне една година. Кандидатите трябва да отговарят на редица изисквания за добросъвестност – например да не са извършвали умишлени нарушения, да не са прикривали имущество, или поемали необосновано големи дългове.

Процедурата по несъстоятелност започва с подаване на молба до районния съд. Добросъвестният длъжник трябва да покрие началните разноски и да съдейства на съда и синдика. Възможни са три сценария: разсрочено изплащане по погасителен план; продажба на имущество; или спиране на производството при липса на активи, с опция за пълно опрощаване на дълговете след три години.

Синдик, включително съдебен изпълнител, управлява имуществото по време на производството. Лицата в тежко финансово състояние могат да бъдат освободени от държавна такса. Законът не допуска повторно обявяване в несъстоятелност.

Обжалванията на съдебните актове стават пред окръжен съд, а в определени случаи – пред Върховния касационен съд. В срок от 9 месеца от влизане в сила на закона, Министерството на правосъдието трябва да създаде регистър, чрез който ще започне реалното прилагане на закона и подаването на молби.