Изпитите след 7. клас ще се променят, като целта е да включват повече практически и интегрални задачи, свързани с реални умения и знания от различни науки, обяви министърът на образованието Красимир Вълчев пред БНР.

Планира се въвеждането на интегрирани изпити по математика и природни науки, чрез които ще се оценяват не само знания, но и компетентности. Промените ще започнат постепенно още от следващата година, когато в изпитите ще бъдат включени първите комбинирани задачи.

Министър Вълчев подчерта, че резултатите от матурите след 7. клас са ниски, особено по математика, и това показва системен проблем. Той посочи, че препускането през материала, заради малко време и прекомерно съдържание, води до липса на затвърждаване на знания и демотивация сред учениците. Затова една от основните цели на реформата е да се осигури повече време за учене и разбиране.

Днешните ученици са по-разсеяни, отбеляза министърът, като се позова на изследване на ОИСР, според което българските деца са сред най-лесно разсейващите се в международен план.

Вълчев обяви още, че се работи по нова концепция за учебните програми, публикувана още през февруари, и че основният акцент ще бъде функционалното знание и възпитанието. Предвижда се до 2026–2027 г. да се облекчи съдържанието по профилираните предмети.

По отношение на частните уроци, министърът заяви, че те ще намалеят, когато изпитите не се основават толкова на заучаване, а на разбиране и прилагане на знания.

Ще се въведе и нова, по-работеща форма на атестация на учителите, която ще влияе не само на заплатите, но и на кариерното им развитие или освобождаване при слаби резултати.

Във връзка с възпитанието в училище, Вълчев обяви, че ще се разшири възможността за изучаване на религия, като това ще бъде доброволно. За всички ученици ще бъде задължителна програмата „Добродетели и етика“, насочена към социално-емоционално учене, без оценяване и с фокус върху възпитание в добро и разбиране на ценности като добро и зло.

В заключение министърът подчерта, че правителството е длъжно да работи с дългосрочна визия за реформи в образованието, като се стреми към политическо съгласие за посоката на промяната.